Един често задаван въпрос е дали практикуващият будизма може да заема политическа длъжност. Днес можем да ви дадем ясен и обоснован отговор. Както в джатаките, така и в Агама сутра, в които се описват отдавна отминали животи на Буда, когато той все още е бил само бодхисатва, се посочва, че той често е бил цар, принц, министър или генерал.
В тези истории всеки път когато изпълнява подобна длъжност, Буда демонстрира възможно най-голяма щедрост. Той понякога дори жертва живота си, стига това да може да помогне на народа му. Буда също така никога не се възползва от положението си, за да задоволява апетитите на своето его.
И така, как трябва да се държи един практикуващ будизма, ако изпълнява някаква политическа функция?
В том 46 на Йогачарабхумишастра бодхисатва Майтрея отговаря по следния начин:
Той няма да увеличава страданието на народа, винаги ще му осигурява необходимото[1], няма да го наказва заради собствените си егоистични амбиции, като затваря жителите, като им реже крайниците или като им налага други наказания веднага щом не отговорят положително на желанията на егото му. Той ще помогне на народа да разсъждава разумно, ще сподели с него истинското учение и богатството на страната, ще вдъхне самоувереност на хората и ще им помогне да придобият възможно най-голяма независимост. Той също така никога няма да напада съседните държави, ще спазва дадената дума, няма да изрича лъжи и ще се грижи за всеки жител на страната си като за свое собствено дете.
В думите на бодхисатва Майтрея има нещо наистина фундаментално: всеки практикуващ будизма трябва да наблюдава мислите си и ако поеме функцията на цар или президент, е необходимо всеки път да се пита дали решенията му са за доброто на народа или са мотивирани от собствения му егоизъм. Ако се остави да бъде воден от егото си и открадне народното богатство, той ще посее много лоша карма и рано или късно ще се озове в ада. Ако пък използва положението си, за да проявява възможно най-голяма щедрост към всеки жител, той ще натрупа много заслуги и ще напредне по-бързо по пътя, в края на който ще стане буда. За практикуващите будизма всички чувстващи същества са равни, тъй като всяко притежава истинско аз или татхагатагарбха. В крайна сметка, ако презираме другите, те ще ни презират на свой ред, а ако откраднем чуждото богатство, ще заплатим цената за това и то с лихвата. Ние трябва много да внимаваме за нашите мисли, думи и дела.
АМИТОФО!
[1] Например днес той би направил всичко възможно, за да не се увеличава цената на горивата.