Откъс от „Окото на дхарма на школата чан“ на почитаемия Сяо Пиншъ
„По време на медитация практикуващият чан не бива да довежда мисловното си съзнание до състояние, в което то „не познава шестте обекта на сетивата[1]“.
Такова мисловно състояние се наблюдава само в самапати (дълбокото умствено вглъбяване) на втората дхяна[2], както и на следващите, когато мисловното съзнание вече не различава петте обекта на сетивата. Този вид мисловно състояние обаче си остава в рамките на нашето мисловно съзнание и следователно то не е праджна (мъдростта) на истинската реалност, която практикуващият търси чрез принципа на чан. Напротив практикуващият чан трябва най-напред да овладее медитативната концентрация и по-специално да поддържа способността за хуатоу[3]. Щом мисловното му съзнание се научи как да се концентрира, вместо да влезе в самадхи практикуващият трябва да му позволи да осъществява контакт с шестте обекта на сетивата във всекидневния живот, но без да го оставя да бъде повлияно от тях. Това е правилният начин да се намери истинското аз, този ум, едно от чиито качества е, че той „наистина не познава шестте обекта на сетивата“ и който въпреки това съществува едновременно с мисловното съзнание. Накратко практикуващият чан никога не бива да си въобразява, че откъсването на мисловното съзнание от шестте обекта на сетивата означава, че се е просветлил.“ стр. 360
[1] Формата, звука, миризмата, вкусовото усещане, тактилното усещане, дхарма в смисъла на проявлението на истинското аз.
[2] Четирите дхяни отговарят на четири много високи нива на медитация.
[3] Превежда се буквално като „преди словото“. Означава, че осъзнаваме онова, което предхожда думите.