Цитат:
„Човек няма никаква полза да изучава дхарма, ако не срещне собственото си изначално съзнание [татхагатагарбха].“
Олтарната сутра на шестия патриарх
「不識本心，學法無益」
《六祖壇經》
Коментари:
Петият патриарх на чан един ден казал на шестия патриарх: „Човек няма никаква полза да изучава дхарма, ако не срещне собственото си изначално съзнание [татхагатагарбха].“
Смисълът на тази фраза е, че пътят, който трябва да извървим, за да станем буди, минава през откриването на истинското аз (т.е. през просветлението) и през това лично да наблюдаваме върховната реалност на царството на дхарма. По този начин ще породим праджна (мъдростта), която ще ни позволи да прекрачим прага и да тръгнем по пътя, който ще ни отведе до състоянието на буда.
Практиката, която ни приближава към този път, изисква огромни добродетели и мъдрост, а крайната ни цел е да станем буди, за да донесем полза на всички чувстващи същества. Този процес отнема три неизмерими калпи. Първо, разбира се, трябва да станем бодхисатви, като наистина упражняваме безбройните практики в рамките на шестте парамити, за да натрупаме необходимите заслуги и добродетели и свързаната с тях мъдрост.
При това никога не бива да забравяме, че един будистки метод няма нищо общо с теоретични изследвания или просто четене на текстове, защото той неизменно предлага реални практики и резултати. Всъщност всяка истинска практика е изпробвана и утвърдена от всички буди и следователно е включена в 52-та етапа, които е необходимо да изминем, за да станем буди. Следователно стремежът към съзнанието на бодхи, т.е. към просветлението, е от основно значение, за да можем да станем бодхисатви.