Напоследък Хари и Меган привлякоха много внимание заради интервюто си с Опра. Мнозина ги критикуват. Аз имам приятели с благороден произход и тази история ми напомни за тях. Виждам и връзка с теорията на относителността на Айнщайн, а също и с будизма.
Искам да уточня, че става дума само за моята гледна точка и ако четивото не Ви хареса, моля не ми се сърдете.
Бившият ми съсед произлиза от благородно семейство. Той беше училищен директор и често идваше вкъщи да хапне нещо или да изпие чаша чай. Казваше ми, че никога не е чувствал родителите си особено близки. Нямаше спомен майка му някога да го е прегръщала или да го е слагала да седне в скута ѝ, а и баща му не се беше интересувал от него. За сметка на това, той беше много близък с дойката си и с прислужниците. За него те бяха истинското му семейство и намираше за много смешно, че брат му и чичо му водеха съдебна битка кой да получи право да се окичи с титлата граф.
Познавах и един немец, който също беше от благородно семейство, и ми казваше, че баща му и сестра му са изпадали в депресии заради аристократичния си произход. Добавяше, че ако можеше да избира, никога не би се родил в благородно семейство. Сестра му ми разказа, че в гимназията децата се отнасяли доста лошо с нея: ако например се гримирала и се облечала добре, ѝ подмятали злобно „богаташка“. Ако пък била тъжна, учениците я обвинявали, че просто иска да привлече вниманието върху себе си. Ако се облечала с обикновени дрехи и се опитвала да бъде мила с другите, винаги се намирал някой да каже, че тя само се преструва, за да си намери приятели или съюзници. Каквото и да направела, някой винаги ѝ се подигравал.
Спомням си, че веднъж се разхождах с немския си приятел и той ми показа замък на брега на едно езеро. Направи ми впечатление, че гербът на портата подозрително напомняше неговия семеен герб. Тогава той ми каза, че тук живеят баба му и дядо му. Исках да позвъня, за да вляза и да разгледам замъка, но той веднага ме спря. Оказа се, че не може да посещава баба си и дядо си току-така. Имало протокол, който бил следният: баба му и дядо му му изпращали пратеник с писмо и той трябвало да отговори по същия начин. На всичкото отгоре, писмата се запечатвали с восък, като се използвал семейният печат. Тогавашната му приятелката му беше арабка и семейството му беше изключително недоволно от този факт. Така той дълго време не беше виждал баба си и дядо си.
Историята на Хари и Меган ми напомни за моите аристократични приятели. Те имаха нещо тъжно в тях, за което никой не си даваше сметка. Една китайска поговорка казва, че дори добър съдия не може да отсъди справедливо, когато става дума за семейни спорове. Много е трудно да се прецени кой крив, кой прав. Освен това повечето журналисти вече са си избрали страна, а и всеки усеща нещата различно.
В даден момент всеки може да има различно мнение. Например много хора смятат, че времето и пространството съществуват наистина и че ако наблюдаваме някакъв обект в един и същ момент, всеки наблюдател ще види точно едно и също нещо. Всъщност обаче Айнщайн вече е доказал, че времето и пространството са само понятия, тъй като те са различни в зависимост от наблюдателя и не са абсолютни. За да се изразим малко по-точно, в едно и също пространство времето ще тече по различен начин в зависимост от силата на гравитацията. Ако например сложим часовник на партера и на покрива на една висока кула, те няма да вървят с една и съща скорост и ще показват различно време. Не си мислете, че Ви разправям глупости: всичко това е доказано от учените! В будизма разглеждаме нещата по същия начин. В шастрата си бодхисатвата Васубандху казва, че времето и пространството са само абстрактни понятия и не съществуват наистина. Представете си, че в кулата, за която споменахме, имаме двама души, които наблюдават часовниците и се свържат един с друг например по телефона, за да си кажат колко е часът: те трябва ли да се изпокарат само защото всеки часовник показва различно време?
Нека вземем друг пример: всички си спомняме как не толкова отдавна катедралата „Парижката Света Богородица“ изгоря. Тогава един телевизионен канал на известна държава не пропусна да обвини французите, че не знаят как се гаси пожар. Журналистите казваха, че е било достатъчно да се изпратят няколко хеликоптера, за да се изгаси огънят. Щом френските пожарникари най-после се справиха с пожара, френското правителство уточни, че стъклописите и вещите в катедралата имат неоценима стойност. Използването на хеликоптери, за да се хвърля вода върху „Парижката Света Богородица“, без съмнение щеше да разруши това съкровище и да нанесе непоправими щети. Става ясно, че в дадения момент критично настроените журналисти са били по-скоро концентрирани върху борбата с огъня, докато французите са мислели повече за неоценимите съкровища, които са искали да опазят във възможно най-голяма степен.
Следователно трябва да се мисли, преди да се действа. Това ми напомня за прочутия физик Болцман, който казва, че ако счупите яйце, е невъзможно да се върнете назад и яйцето отново да стане цяло. Това изглежда очевидно, но на него са му трябвали години, за да го докаже по неопровержим за учените начин. Затова трябва много да внимаваме преди да счупим яйцата, защото след това вече е твърде късно: една малка грешка може да повлече след себе си тежки последствия.
АМИТОФО!