Меню Затваряне

Кармата може да бъде променена: историята на Болин


По времето на династията Цин в град Янджоу в провинция Дзянсу живеел един търговец от провинция Анхуей, който практикувал будизма и благодарение на щедростта си поддържал oтлични отношения с всички. Той се казвал Чън Болин и усърдно рецитирал името на бодхисатвата Авалокитешвара. По онова време често имало войни и когато знаел, че през Янгжу ще минат разбойници, Чън Болин молел бодхисатвата Авалокитешвара за закрила.

Един ден Авалокитешвара му казал в съня му: „В дома ти има седемнайсет човека и от тях шестнайсет могат да се спасят, но има и един човек с много тежка карма, който няма как да оцелее, и това си ти!“ Чън Болин много се притеснил и попитал Авалокитешвара: „О, Велики Бодхисатва, няма ли начин да избегна тъжната си участ?“ Авалокитешвара, изпълнен със състрадание, отговорил: „Измежду бандитите има човек на име Уан Мадзъ. В предишен живот си го убил с двайсет и шест удара с нож и той ще дойде, за да получи възмездие и да те убие на свой ред. Изпрати семейството си в източното крило на къщата и остани да го чакаш сам в голямата трапезария – няма нужда да ги забъркваш и тях!“

Авалокитешвара не му казал как точно да се спаси, а вместо това му обяснил връзката между миналото му деяние и онова, което щяло да се случи в този живот и Чън Болин напълно му повярвал.

След пет дни бандитите дошли в града и един от тях започнал да блъска по вратата на търговеца. Чън Болин спокойно му казал: „Не е необходимо да чупите вратата, моля, Вие ли сте Уан Мадзъ?“ Тогава този огромен бандит гневно нахлул в къщата. Той очевидно бил враг, изпълнен с омраза. Въпреки това изглеждал и изненадан и попитал: „Ей, ти откъде знаеш как се казвам?“ Без да му отговори, Чън Болин го поканил да седне и да се нахрани заедно с него. Тъй като знаел, че скоро ще умре и това без съмнение била последната му вечеря, той наистина се бил постарал да се подготви за случая. В резултат масата се огъвала под тежестта на многобройните и отлични гозби и бутилки. Уан Мадзъ, който вече бил вървял много, за да стигне дотук, виждайки целия този разкош и надушвайки прекрасните ухания, изведнъж усетил силен глад. Затова и седнал на масата и двамата прекарали следващите часове в ядене, пиене и приятен разговор.

Щом приключили с вечерята, Чън Болин заговорил: „Аз редовно се моля на бодхисатвата Авалокитешвара. В съня ми той ми каза, че някога в друг живот съм Ви нанесъл двайсет и шест удара с нож и затова Ви дължа един живот. Вече се нахранихме и не съжалявам за нищо: моля, да ме прободете двайсет и шест пъти с ножа си и да изплатя дълга си.“

Уан Мадзъ помислил и въздъхнал: „Някога сте ме проболи двайсет и шест пъти с ножа си и по тази причина днес в този живот ви срещам, за да си отмъстя. Но ако сега Ви убия, без съмнение в някой бъдещ живот Вие ще ме намерите, за да ме убиете отново. Нима това няма да има край? Вие ме поканихте на една прекрасна вечеря и аз не мога да Ви убия!“ И Уан Мадзъ извадил ножа си, обърнал го и леко докоснал с дръжката Чън Болин двайсет и шест пъти, с което му и простил. След това му помогнал да отиде със семейството си в друг град и така ги спасил всички.

Авалокитешвара притежава огромно състрадание, въпреки че не предложил готово решение на Чън Болин. Всъщност решението се крие в ежедневната будистка практика, в щедростта. Ако сме много щедри във всекидневния живот и каним всички да ядат с нас, когато срещнем някой враг, ние задължително ще поканим и него. Да се канят хората да ядат е необходимото условие, което ще ни помогне да избегнем лошата карма.

Ако искате да ме поканите на обяд или вечеря, аз ще дойда много ентусиазирано, а ако дойдете вкъщи, с удоволствие ще ви сготвя нещо!

В заключение, не бива да си въобразяваме, че една причина винаги ще даде един и същ плод и че следователно съдбата ни е предопределена: всичко може да се промени, ако направим каквото трябва по отношение на необходимите условия за появата на всеки кармичен плод.