Меню Затваряне

Красивото момиче, което отиде в рая


(Сутрата на съкровището)

Навремето, в Южна Индия традицията изисквала неомъжените девойки да стават рано, за да преметат цялата къща.

Така дъщерята на един богаташ ставала всяка сутрин, за да измете навсякъде.


Един ден, докато метяла пред портата, тя видяла Буда Шакямуни, който вървял по улицата. Тогава тя изпитала силна радост и погледнала Буда с голямо уважение.

Момичето не живяло дълго, а след смъртта си се качило на небето, за да стане богиня. Веднага след раждането си небесните богове вече знаят три неща: спомнят си миналия си живот, знаят къде се намират и знаят какво са направили, за да се родят на небето. Затова нашата богиня веднага разбрала, че се е озовала на небето, защото била изпитала силна радост при срещата си с Буда Шакямуни.

Тя слязла на земята, за да благодари на Буда и го помолила да ѝ обясни учението. Той едва бил свършил да говори, когато тя постигнала първия плод на освобождението и станала шротапанна, като разсякла трите възела.

Някои монаси обаче не разбрали защо една богиня е слязла на земята, за да слуша учението и как е успяла да постигне първия плод.

Тогава Буда им обяснил: „Тя ме срещна, докато метеше пред портата си и изпита такава радост, че успя да се роди в небесен рай.“

В тази история видяхме един от начините, благодарение на който можем да се родим в небесен рай.

Всъщност има четири фактора, които определят бъдещето ни прераждане:

  1. Кармичната сила: ако някой е извършил много грехове през живота си, никога няма да успее да отиде в небесен рай, дори и да желае това, а по-скоро ще се озове в ада.
  2. Мислите в момента на смъртта: ако някой има много заслуги и в момента на смъртта си има желание да отиде в небесен рай, той ще успее да се роди там. Следователно, когато умираме, можем да вземем решение за бъдещия си живот. Ето защо този момент е изключително важен. Например, ако при смъртта си изпитаме гняв, то тогава дори и да имаме много заслуги, не само че няма да успеем да се родим на небето, а дори ще се озовем в някой от низшите пътища.
  3. Навиците: например, някой пияница, който винаги е бил заобиколен от приятели пияници, след смъртта си ще се опита съвсем естествено отново да се събере с тях. Причината е, че колективната карма прави така, че често се оказваме заедно с хората, които имат същите навици като нас.
  4. Великите обещания: един велик бодхисатва може лесно да се роди в небесен рай, но той изпитва състрадание към чувстващите същества и се връща на земята, за да им помогне да се освободят. Да си припомним, че бодхисатвата Кситигарбха отиде в ада, за да освободи всички същества, които се намират там, тъй като неговото обещание е, че докато адът не се изпразни, той няма да стане буда.