Написаното по-долу е взето от глава 83 на Йогачарабхуми шастра, но се среща и в други текстове, като например в Абхидхарма-самучая шастра.
Чувстващи същества (пудгала) са небесните богове, човешките същества, ашурите (гневни духове), животните, съществата в ада и гладните духове (призраци).
Растенията не са чувстващи същества, но имат определено поведение, което може да ни накара да повярваме, че имат съзнание: те търсят влагата в почвата, светлината в небето… Това поведение обаче не се дължи на самите растения, а на истинското аз на всяко чувстващо същество, което се намира на Земята. Следователно те, за разлика от например човешките същества или животните, нямат собствени съзнания.
За да могат да живеят на Земята, чувстващите същества се нуждаят от някои условия, сред които са и растенията: без растения животът, към който се стремят чувстващите същества на Земята, е невъзможен. Следователно истинските аз на всички чувстващи същества ще породят, в зависимост от колективната им карма, растенията и ще ги накарат да търсят влага и светлина, за да могат тези растения да задоволяват нуждите на живота на Земята. Виждаме, че някои растения еволюират с промените на средата си. В този случай отново истинските аз позволяват на растителното царство да се адаптира, за да може да отговори на нуждите на чувстващите същества в зависимост от кармата им. По тази причина растенията са се появили на Земята преди чувстващите същества да дойдат тук, като част от „подготовката“ на нашата планета, за да може тя да приеме чувстващите същества, чиято колективна карма им позволява да живеят заедно.