За калпата
Самюкта Агама (сутри 948 и 949):
В будизма „калпа“ (劫) означава много дълъг период, който трудно може да бъде измерен точно.
Буда използва аналогии, за да илюстрира продължителността на една калпа, като например да се изпразни железен град, пълен със синапени семена, като се изважда по едно на всеки сто години.
Екотара Агама сутра, глава 48:
Има различни видове калпи: големи калпи, малки калпи и междинни калпи.
Една малка калпа е периодът, в който се появява един буда пратиека в отсъствието на буда.
Голяма калпа е периодът, в който в света се появява поне един напълно просветлен буда.
В Лотосовата сутра:
Три големи неизчислими калпи (三大無量數劫) е времето необходимо, за да се достигне нивото на буда.
Тези три големи калпи отговарят също на трите различни етапа от будистката практика, т.е. не става дума само за измерване на времето.
Сутра на предписанията на упасаките, глава 7:
Калпите могат да се разделят на периоди на нарастване и на намаляване на средната продължителност на живота на човешките същества. Всъщност средното времетраене на човешкия живот може да се измени от 10 до 80 000 години, като тогава говорим за период на нарастване, а също може да се измени от 80 000 до 10 години, като тогава говорим за период на намаляване. Ако продължителността на човешкия живот нарасне и намалее 18 пъти, то това е продължителността на една междинна калпа. Впрочем, тези периоди на нарастване и намаляване на човешкия живот също са вид калпа.
Нарастваща и намаляваща калпа
Понастоящем живеем във време на намаляваща калпа, което означава, че условията на живот и неговата продължителност се влошават.
Например, навремето когато създанията на светлината слизали на Земята, имало онова, което наричаме естествено узряващ ориз, много подобен на ориза, който ядем днес. Разликата е, че този ориз узрявал съвсем сам, без да се налага да бъде отглеждан. В началото на калпата някои същества се мислели за по-умни от другите. Така, докато всички ходели ежедневно да берат ориз, имало хора, които започнали да си казват: „Ще си набера ориз за два дни, така няма да се налага да ходя всеки ден.“ Други пък си мислели: „Чудесна идея, но аз пък защо да не си набера достатъчно за три дни?“ И така хората започнали да берат все повече и повече.
Този стремеж да се работи възможно най-малко и да се влиза в съперничество с другите довел до изчезването на естествено узряващия ориз. В началото оризът си израствал сам и то толкова бързо, че можел да бъде бран сутрин и вечер. Когато обаче хората спрели да мислят за общото благо и започнали да се интересуват само от собствените си желания, този ориз изчезнал. Тази история показва, че през период на упадък съществата проявяват егоизъм, което е и причината за всички беди.
За сметка на това, през една нарастваща калпа съществата не се държат така. Ако някой реши да си набере ориз за два дни, другите му попречват, като му казват: „Не бива да постъпваш така! Ако набереш ориз, достатъчен за два дни, а някой друг си набере ориз за три дни, всичкият естествено узряващ ориз ще бъде събран и няма да има повече.“ Така през нарастващата калпа съществата разсъждават по различен начин и не споделят егоистични нагласи. Именно поведението определя периодите на възход и упадък.
Онези, които живеят през нарастваща калпа, имат тенденцията да мислят за общото благо, за разлика от тези, живеещи през намаляваща калпа, и които са по-егоистично настроени.
Заключение:
Понятието „калпа“ подчертава значението на това да се култивира безкористност и да се работи за благото на всички чувстващи същества.
Разбирането за тези периоди позволява да се зададе една по-широка времева перспектива на будистката практика.
Съществата, живеещи през една нарастваща калпа, като цяло имат повече кармични заслуги от онези, които живеят по времето на намаляваща калпа.
През намаляващата калпа се наблюдава безразличие към будизма и към останалите същества.
Какво си мислят хората, живеещи през една намаляваща калпа, за изучаването на будизма? Отношението им е, като цяло, следното: „Будизмът засяга само будистите и неговото бъдеще няма никакво отношение към мен, защото аз не съм будист.“ Това безразличие към общото благо е типично за същества, живеещи през намаляваща калпа. Будизмът се занимава със смисъла, явленията и стойността на живота и има за цел да освободи съществата от цикъла на преражданията и да ги доведе до окончателното просветление, като изкорени всички страдания. Будизмът следователно касае всички. Да се гледа на будизма като на обикновена религия, с която нямаме лична връзка, и да се проявява безразличие към съдбата му е характерно за съществата през периода на упадък. Бодхисатвите, чиито идеи и поведение подхождат на период на възход, могат да решат да се родят по времето на намаляваща калпа, за да помагат на другите.
За да се премине от период на упадък към период на възход трябва да се промени начина на мислене, така че хората да се вълнуват повече от обществения интерес.
Буда Майтрея ще дойде през нарастваща калпа, когато съществата ще живеят средно по 80 000 години. Днешните практикуващи будизма могат да се стремят да се преродят по времето на Буда Майтрея, като култивират в себе си безкористност и човеколюбие.