„Сутра на светците и глупаците – глава V“
Така чух. Буда беше отишъл в царство Шравасти, манастира Джетавана. В това царство живееха петстотин търговци, които бяха решили да намерят съкровище, скрито в дълбините на океана.
Преди да тръгнат на път, те решиха, че без съмнение, би било по-добре да вземат със себе си мъдрец, който да им послужи за водач. Затова намериха един практикуващ, който спазваше петте предписания, и той тръгна да кръстосва моретата заедно с тях.
Докато плаваха през водната шир, богът на морето се превърна в якша. Лицето му, увенчано с пламъци и с два дълги кучешки зъба, стърчащи от устата му, беше чудовищно, а кожата му беше тъмнолилава. Съществото се появи и сграбчи кораба, за да му попречи да продължи напред.
„Познавате ли нещо по-ужасно от мен?“ – попита той моряците.
„Да – отговори мъдрецът, – съществуват много по-отвратителни неща от Вас.“
„За какво си мислите?“
„Има много невежи чувстващи същества, посели лоши кармични семена – същества, които са убивали, крали, прелюбодействали, лъгали, говорили различни неща пред различните хора, обиждали, говорили в неподходящи моменти, проявили голяма алчност, демонстрирали гняв, поддържали погрешни възгледи. След това тези хора се озовават в ада, където страдат безкрайно, където демоните ги изтезават, като например режат плътта им с ножове или ги разчекват… В ада има хиляди мъчения. Някои биват стрити на прах. Понякога се издигат планини или гори, наточени като саби. Съществата са изгаряни в пламтящи каруци, попарвани в тенджери, замразявани в ледени блокове, отъркалвани във врели изпражнения… Тези изтезания понякога траят хиляди години. Адът е много по-ужасен от това мило лице, което ни показвате!“
След като чу тези думи, якшата остави кораба да продължи пътя си и се скри в морските дълбини. Корабът проплава още няколко левги, преди богът на морето да приеме образа на толкова мършав човек, че приличаше на скелет. Той отново сграбчи кораба и попита търговците дали познават някой, който да е по-слаб от него.
„Естествено“ – отвърна мъдрецът.
„И кой?“ – попита богът.
„Невежите – онези, които имат лоши навици, които са стиснати, алчни или завистливи, които никога не са щедри. Онези, които след смъртта си стават гладни духове. Тялото им е голямо като планина, но гърлото им е тясно като иглено ухо. Косите им са дълги и рошави, а тялото – изключително мършаво. Никъде няма вода и храна за тези създания, които се скитат така гладни и жадни в продължение на милиарди години. Тялото им е по-слабо от Вашето!“
При тези думи богът на морето пусна кораба и се гмурна в морските води. Мореплавателите напреднаха още няколко левги, но тогава богът на морето се появи отново, но този път с чертите на едно прекрасно същество.
„Кажете ми, има ли по-красиво създание от мен?“ – попита той.
„Естествено“ – го увери мъдрецът.
„Но кой е по-красив от мен!“ – учуди се богът.
„Онези, които са мъдри, които имат правилно поведение, проявяват щедрост, пазят думите и мислите си чисти, демонстрират голямо постоянство в практиката си, уважават трите съкровища, даряват храна на Буда и на сангхата[1] и почитат будисткото учение. След смъртта си те се раждат в небесен рай. Там лицето им е чисто, прекрасно и лъчезарно. Ако трябва да направя сравнение между Вас и тях, то те са като прекрасна млада жена, а Вие сте като сляпа маймуна. Те са десет милиона пъти по-красиви от Вас.“
Тогава богът загреба малко морска вода с ръката си, преди да попита:
„Коя вода е повече: онази, която сега държа в шепата си, или водата на цялото това море?“
„Водата в ръката Ви е много повече от цялата морска вода.“
„Добре, а можете ли да докажете правотата да думите си?“
„Онова, което казвам, е вярно и мога да го потвърдя: в морето има много вода, но един ден цялата тази вода ще изчезне. Накрая на всяка голяма калпа се появяват две слънца, които не позволяват на облаците да се образуват и на дъжда да накваси земята. След това три слънца осветяват небето, а реките и поточетата пресъхват и изчезват. После има четири слънца и големите езера и реки загиват на свой ред. Когато пет слънца изпълнят небесата, нивото на океаните ще се понижи. Когато се появят шест слънца, ще изчезнат две трети от водата им. А когато слънцата станат седем, повече няма да има океани. Планините и равнините ще се превърнат в жарава.
Знайте, че ако някой, който вярва на Буда, има чисто сърце и дари на Буда, на сангхата, на родителите си, на бедните или на животните малкото вода, която носи в шепата си, ще има безкрайни заслуги. В този смисъл аз мога да кажа, че водата в цялото море е по-малко от онази, която държите в шепата си.“
Богът на морето много се зарадва на тези думи. Той даде големи богатства на мъдреца и го помоли да ги дари на Буда и на монашеската общност. Мъдрецът и търговците се върнаха обратно в царство Шравасти, посетиха Буда Шакямуни, поздравиха го, като допряха главите си до земята, и му дадоха съкровищата на бога на морето. След това те го попитаха дали могат станат негови ученици и да изучават истинското учение.
„Мъдри бикхуси[2]!“ – каза Буда и в този момент косите им паднаха и те се оказаха облечени в монашески роби.
Буда започна да ги учи, като подхождаше индивидуално към всеки в зависимост от кармичните връзки, които ги свързваха. Всички до един успяха да се просветлят и да освободят умовете си от нежелателните мисли. Те станаха и велики архати. Всички бяха щастливи да слушат учението на Буда и обещаха да постоянстват в практиката си.
[1] Монашеската общност.
[2] „Бикху“ означава будистки монах.