(Агама сутра)
Преди около 2600 години в Индия имаше две много известни царства, едното от които се казваше Кошала, а другото – Магадха. Царство Кошала се управляваше от рода Шакя, от който произлизаше и Буда Шакямуни.
Членовете на това царско семейство бяха известни с физическата си красота и затова царят на Магадха, който се казваше Пасенади, пожела да се ожени за принцеса от рода Шакя и да я направи своя царица. Благородниците от рода Шакя обаче нямаха никакво желание да му дадат някоя от своите дъщери и вместо това му изпратиха една красива робиня, като го излъгаха, че става дума за принцеса от тяхното семейство. Впрочем Маханама, един от знатните членове на рода Шакя, заяви, че тази робиня е неговата собствена дъщеря.
Цар Пасенади остана много доволен и се ожени за нея. По-късно тя стана негова царица[1] и му роди дете на име Вирудхака. Като дете този принц заедно с майка си често посещаваше онзи, който се беше представил за негов дядо. Един ден Вирудхака откри, че родът Шакя го нарича зад гърба му „робски син“. Като научи това, принцът изпита силна омраза към целия род и се закле, че щом стане цар, ще ги унищожи.
След смъртта на баща си Вирудхака стана цар и наистина събра армия, за да нападне царство Кошала. Но докато напредваше с всичките си войници, той срещна по пътя Буда Шакямуни. Щом го видя, цар Вирудхака изгуби войнствените си намерения и се прибра вкъщи. На другия ден той отново тръгна на война, но пак срещна Буда Шакямуни и се прибра, без да нападне съседното царство. Тогава царят си каза, че ако и на следващия ден види Буда по своя път, то той ще се откаже окончателно от плановете си да завладее съседното царство. Но на третия ден той не срещна никого и армията му нахлу в царство Кошала. Всички войници на това царство бяха станали практикуващи будизма и бяха приели предписанието да не убиват и затова не оказаха сериозна съпротива, което позволи на цар Вирудхака да избие целия род Шакя.
През това време онзи, който се беше преструвал на негов дядо, Маханама, отиде при него и му каза:
„Предлагам Ви да се потопя в реката. Нека докато не се покажа на повърхността, Вие да не убивате никого от народа на нашето царство и вместо това да оставите хората да избягат.“
Царят прие това предложение.
Тогава Маханама се хвърли във водата и мина много време, без никой да го види да се покаже на повърхността. Царят и войниците му бяха учудени и накрая царят нареди на един от хората си да се гмурне и да провери какво става. Едва тогава той разбра, че Маханама е завързал косите си за корените на едно дърво, за да попречи на тялото си да изплува на повърхността на водата. Пред лицето на тази саможертва цар Вирудхака съжали, че е избил целия род на дядо си, прекрати войната и се прибра в царството си.
Впрочем, един от великите ученици на Буда, Маудгаляяна, който искаше да предотврати гибелта на рода Шакя, използва свръхестествените си сили, за да уголеми купичката си за храна, скри в нея пет хиляди членове на това семейство и издигна купата високо в небето. Но когато отново я свали долу, той видя, че всичките пет хиляди души бяха мъртви и че усилията му не бяха успели да променят съдбата им.
Тогава един монах попита Буда Шакямуни какви са причините за тази война и това клане.
Буда му отговори:
„Тази омраза беше посята много отдавна. Навремето имаше едно село, което се намираше на брега на голямо езеро. Един ден това езеро пресъхна и селяните си направиха пир, за да изядат всички риби, които бяха останали на сухо. Това много разгневи царя на рибите, който беше една огромна риба. Впрочем, в това село имаше едно дете, което не ядеше месо и затова не участва в пира, но в един момент просто потупа царя на рибите три пъти по главата.
Селяните, които изядоха всички тези риби, в този живот бяха членове на рода Шакя, а рибите бяха войниците на цар Вирудхака. Самият Вирудхака пък беше онзи огромен цар на рибите, а аз бях онова дете вегетарианче, но понеже бях докоснал три пъти царя на рибите по главата, в този живот страдах от болки в главата в продължение на три дни.“
Буда продължи:
„Далечната причина за това клане е това, че селяните изядоха рибите. Необходимите условия, за да може това семе да даде своя кармичен плод, бяха лъжите на рода Шакя към цар Пасенади и презрението им към неговия син, цар Вирудхака.“
Благодарение на тази история разбираме, че за да избегнем да бъдем убити е по-добре да не сеем отрицателни причини, а да бъдем вегетарианци и да не убиваме чувстващите същества. Също така става ясно, че ако в миналото сме посели някое лошо кармично семе, което е много вероятно, днес е по-добре да се опитаме да намалим кармичните последици от злите ни деяния, като внимаваме за необходимите за тяхното проявление условия и избягваме лъжата и презрението към другите.
[1] По онова време царете имат много съпруги, но само една от тях е царица и може да стане майка на престолонаследника.