Жената на Важаби

Браминът пътувал много и накрая намерил група девойки, които прекосявали една река. Една от тях на име Висали привлякла вниманието му, тъй като не си свалила обувките, преди да влезе във водата. Тя мислела, че във водата може да има тръни или невидими насекоми. Тя също така не запретнала дрехите си, тъй като не искала да се излага на показ. Когато беряла цветя, тя не се катерела по дърветата, а карала другите да ги откъсват за нея, тъй като смятала, че може да се нарани.

Браминът сметнал тази девойка за много умна и затова отишъл да се срещне с родителите ѝ и предложил тя да се омъжи за Важаби. Родителите на Висали се съгласили.

След сватбата майка ѝ казала: „Отсега нататък се обличай с хубави дрехи, яж хубави неща и се оглеждай в огледалото всеки ден!“

Висали послушала майка си, но съпругът ѝ се учудил на тези думи.

По-късно, две важни случки събудили у Важаби голямо възхищение към жена му. Веднъж, когато си почивали по време на пътуване, жена му предложила да не остават в къщата, която изглеждала опасна. И наистина, малко след това къщата се сринала и убила други хора.

Друг път, докато си почивали край реката, жена му предложила да се отдалечат от брега. Изведнъж водата се покачила и заляла мястото, където седели до преди малко. Важаби си дал сметка колко е умна жена му и започнал да я уважава още повече.

Когато се прибрали, Важаби ѝ поверил ключовете от къщата. Тя ставала рано всяка сутрин, за да почисти, да организира домакинските задължения, да се погрижи за семейството и слугите и едва накрая да се нахрани и тя самата. С трудолюбието и мъдростта си тя заслужила обичта на цялото семейство.

Един ден царят получил странен подарък – два коня, които си приличали като две капки вода, и въпрос: коя е майката и кой е жребецът? Царят и неговите министри не успели да разрешат тази загадка и когато Важаби се прибрал, той попитал жена си.

Тя предложила: „Дайте им трева и майката ще побутне тревата към жребеца, а той ще започне да се храни.“

Царят последвал съвета и така успял да познае коя е кобилата и кой е жребецът.

По-късно някой донесъл две змии на царя и го попитал коя е мъжката змия и коя – женската. Важаби отново попитал жена си и тя казала: „Постави змиите върху мек плат и женската ще стои спокойно, докато мъжката няма да спре да мърда.“

Царят приложил този метод и така успял да ги различи.

Друг път някой донесъл парче дърво и попитал как да разберем кое е основата и кое – върхът. Тогава жената предложила: „Сложи дървото във вода и краят, който потъне, е основата, а краят, който остане отгоре, е върхът.“

Царят приложил този метод и отново се справил успешно. Той бил впечатлен от жената на Важаби и я удостоил с титлата „царска сестра“, което било огромна чест.

По-късно, жената на Важаби имала трийсет и двама сина, а един от тях бил толкова силен, че можел да се бие срещу хиляда души. Заради силата си той често имал конфликти с другите. Така царят погрешно решил, че трийсет и двамата братя му мислят злото и заповядал да ги убият. Жената на Важаби била много тъжна, но след като чула учението на Буда, тя разбрала закона на карма – цикъла на причините и следствията.

Тогава поискала разрешението на Буда да помага на болните и монасите, идващи отдалеч, и той ѝго дал. По-късно Буда обяснил на всички, че смъртта на трийсет и двете деца се дължи на факта, че те убили крава в предишен живот и тази крава се заклела да им отмъсти. След като чули обяснението на Буда, царят и всички останали разбрали цикъла на причините и следствията, отказали се от омразата и заживели в мир.

Тази история ни учи, че интелигентността и добротата могат да ни помогнат да решим много проблеми и да подобрим живота си.

Нека отново да си припомним най-важните поуки:

• Важно е да сме внимателни: девойката от историята много внимава. Тя не събува обувките си и не запретва дрехите си, когато прекосява реката, защото знае, че там може да има опасности. Тя също така помага на царя да отговори на много въпроси чрез прости идеи: как да се различат конете, змиите и парчетата дърво. Това ни показва, че ако внимаваме и разсъждаваме, ще можем да намерим правилните решения.
• Добротата и трудолюбието привличат обичта на другите хора: след като се омъжва, девойката става рано всеки ден, за да почисти и да се погрижи за семейството си, преди да се нахрани. Заради трудолюбието и мъдростта ѝ всички я обичат. Това ни напомня, че когато помагаме на другите и се грижим за семейството си, хората ни харесват повече.
• Трябва да вярваме в закона на карма и да вършим добри дела: в историята децата на Висали понасят последствията за лошите си дела в предишен живот. Буда обяснява, че това е законът на карма. Затова трябва да не забравяме да вършим добри дела, да говорим любезно и да мислим за хубави неща, за да постигаме добри резултати.
• Трябва да превърнем мъката в сила, за да помагаме на другите: Висали загубва децата си и много тъгува, но избира да помага на болните и монасите, като така осмисля живота си. Това ни учи, че когато сме тъжни, можем да се опитаме да помагаме на другите, което пък ще ни направи по-щастливи.
• Тази история ни учи, че вниманието, добротата, трудолюбието и мъдростта могат да ни направят по-добри, а добрите дела ще ни донесат едно по-щастливо бъдеще.

Благодаря за вниманието!

Youtube : https://youtu.be/CJvAayQTgyw