(Джатака)
Имало някога много отдавна един справедлив и щедър цар. Народът му бил щастлив, а затворите му – празни.
Добродетелта му била толкова голяма, че той се стараел и успявал да разреши всички проблеми, с които се сблъсквали поданиците му, стига те да се обърнели към него. Дори жителите на съседните държави искали да живеят в неговото царство.
В една от тези държави живеел обаче един могъщ жрец, който завиждал на царя. Този груб човек дълго обмислял как най-добре да го унижи. Когато най-после бил готов с плана си, той отишъл в двореца и поискал да се срещне с царя.
„Чух, че вашият цар е готов да услужи на всеки, който се обърне към него“ – заявил жрецът на дворцовата стража.
„Добре сте чули, отговорил един страж, ако царят може да Ви даде онова, което желаете, то той ще го направи.“
„Чудесно! – продължил жрецът. Липсва ми едно нещо, за да мога да отправя, както трябва, моите молитви, и мисля, че вашият цар може да ми го осигури.“
„О, със сигурност. Последвайте ме, моля!“
Жрецът бил заведен пред царя и му казал следното:
„Ваше Величество, научих, че сте толкова щедър, че не можете да откажете никому услугата, която Ви поиска. Затова бих желал да узная дали можете да ми осигурите нещо, от което се нуждая, за да направя една церемония за боговете.“
„Кажете ми какво Ви трябва и ще Ви го дам.“
„Е, добре, всъщност е съвсем просто: трябва ми главата Ви!“
„Главата ми? – попитал царят. Тя не струва кой знае колко и надали ще задоволи боговете. Мисля, че по-скоро се нуждаете от скъпоценни камъни, корали, златни монети и храна. Вземете колкото желаете, защото боговете ще са доволни от подобен дар.“
„Не, настоял жрецът, уверявам Ви, всичко това не е необходимо: трябва ми само главата Ви!“
„В такъв случай, може би мога да накарам някой скулптор да ми направи бюст от чисто злато и да Ви го подаря? Това ще е много по-полезно за една церемония в чест на боговете.“
„Мило е, че предлагате, но трябва да откажа. Напомням Ви, че обещахте само преди секунда да дадете всекиму онова, което желае. Надявам се да мога да си тръгна оттук с Вашата глава.“
„Добре! Щом нищо друго не може да Ви задоволи, освен да получите главата ми, съм готов да Ви я дам“ – казал царят, като отишъл на един от дворцовите балкони.
„Благодаря Ви! Пригответе се!“ – казал жрецът и вдигнал брадвата си.
Царят предоставил врата си съвършено незащитен пред острието, но в този момент духовете, които живеели в дърветата в дворцовата градина, видели какво ще се случи и напрегнали всичките си сили, за да удържат брадвата и да попречат на жреца да извърши това злодеяние. Последният, възпрепятстван от невидимите си нападатели, опитал друг начин, но отново бил възпрян. Брадвата му паднала. Той я вдигнал. Тя пак му се изплъзнала. Пак я грабнал. И тя пак не пожелала да остане в ръката му. Най-сетне жрецът разбрал: духовете и дори самите богове осъждали намерението му. Тогава изпълнен с угризения и разкъсван от срам, той поискал прошка от царя и след като се извинил за гордостта и завистта си, си отишъл у дома.
Когато свършва разказа си, Буда обяснява на учениците си, че той самият е бил този цар в едно от миналите си прераждания, а жрецът е бил Девадата, който днес е негов завистлив братовчед и ученик. Така завистта на Девадата води началото си от много отдавна.
Тази история ни учи наред с другото, че не бива да се колебаем да проявяваме щедрост, защото множество невидими същества ни подкрепят в това. Освен това всеки акт на щедрост носи ползи на другите и още повече на самите нас, защото плодовете на нашата щедрост, стига да не се привързваме към тях, ще бъдат безкрайни и ще ни помагат неизменно един ден да станем буди. За сметка на това, е важно да не даваме, ако не го правим с удоволствие, защото, ако даваме насила, това ще има неприятни последици за нас. Накрая този разказ ни учи също, че онзи, който вече е платил за миналите си злодеяния и не е извършвал нови, не може да бъде убит и ще бъде защитен по един или друг начин от онези, които искат да отнемат живота му.