(Ратнакута сутра)
Някога имало един брамин, който бил чул, че да се поднесе храна на Буда, може да донесе големи ползи. Затова той поканил Буда и неговите петстотин ученици на гости в селото си. Когато обаче видял всички тези хора пред дома си, той променил решението си и вече не искал да ги нахрани и дори изобщо не им отворил. Когато видял това, един коняр, който случайно минавал оттам, поканил Буда в конюшнята, където работел. Когато всички влезли вътре, той поискал да ги нахрани, но понеже бил много беден, имал само фураж и зърна за конете.
Буда обаче изглеждал много доволен и той и всичките му ученици напълнили паничките си и започнали да се хранят. Ананда, полубратът на Буда, обаче не спирал да го гледа и изглеждал много тъжен. Тогава Буда спрял да се храни и му казал:
„Хайде, Ананда, задай си въпроса!“
Ананда попитал:
„Почитаеми учителю, Вие сте принц и освен това сте небесен учител и въпреки това сте принуден да се храните с фураж за коне. Това толкова ме натъжава, че не намирам думи да го опиша.“
Буда взел малко храна от паничката си и я дал на Ананда, като го помолил да я опита.
Ананда я изял и възкликнал:
„Невероятно! Никога не съм ял нещо по-вкусно! Не мога да повярвам!“
След това Ананда заявил, че вече не иска да яде нищо друго освен това.
Буда се възползвал от случилото се, за да даде следното обяснение:
„Каквато и да е храната, когато тя се озове в устата на един буда, вкусът ѝ винаги е изключителен. Използвах свръхестествените си сили, за да можете всички да вкусите същото като мен.“
Той добавил:
„Знаех много добре, че този брамин в действителност не иска да ни нагости. Аз не дойдох заради него, а заради конете в тази конюшня. Храната, която ядем днес, всъщност е тяхна. Тези петстотин коня вече са практикували в продължение на много животи, но са се оставили да бъдат повлияни от погрешни възгледи, натрупали са лоша карма и е трябвало да се преродят като коне. Един велик бодхисатва поиска да им помогне и се прероди тук, за да ги води и насочва. Аз имам добри кармични връзки с тези коне и целта ми съвсем не беше да се видя с брамина, а по-скоро да им помогна на тях. Така им дадох възможността да се изповядат пред мен, както и да споделят повече от половината си храна с нас.“
След като се нахранили, Буда и учениците му си тръгнали, а след три месеца всички коне умрели, за да се изкачат на небето и да станат там небесни богове. Tе донесли храна от небесата на Буда и неговите ученици и помолили Буда да ги научи на мъдрост. Тогава последният предсказал, че всички тези богове ще станат пратиека буди, а бодхисатвата, който им помогнал, по-късно ще стане буда.
От тази история разбираме, че никога не бива да слушаме хора, които разпространяват погрешни възгледи, защото така може да се преродим в някой от низшите пътища. Освен това никога не бива да вярваме, че Буда страда или че прави нещо случайно, защото всичките му действия имат дълбок смисъл. Например, в тази история Буда не отива в селото, за да се нахрани при някой, а за да помогне на конете да облекчат кармата си, като се изповядат пред него и споделят храната си със сангхата. Затова винаги е по-добре и по-мъдро да помислим преди да отсъдим за нещо: в противен случай лесно ще допуснем грешки, чиито последствия могат да са катастрофални.
АМИТОФО!