Маймуната, която дари мед

1. Маймуната, която дари мед, и предишните животи на един архат

По времето, когато Буда живееше в Индия, в царство Шравасти имаше един много богат човек на име Шъджъ, който въпреки огромното си състояние, нямаше наследник и това много го натъжаваше. Той се обърна за съвет към шестте прочути небудистки учители по онова време, но те му заявиха: „Съдбата Ви е да никога да нямате деца!“ Като чу тези думи, Шъджъ усети, че сърцето му изстива и изгуби всякаква надежда.

Съпругата му обаче по съвета на една будистка монахиня го убеди да отиде при Буда. Изпълнен с надежди Шъджъ се обърна към Буда и го попита с уважение: „Благословени, ще имам ли син в този живот?“ Буда се усмихна и каза: „Ще имаш син, изпълнен с добродетели. Когато порасне, силно ще поиска да стане монах, за да практикува будизма.“ Радостният Шъджъ увери Буда, че никога не би попречил на сина си да се замонаши, и го покани заедно с монасите му да дойде в дома му на следващия ден, за да му поднесе дарове.

На другия ден, след като получиха обещаните подаръци, по обратния път Буда и монасите му спряха да си починат на брега на едно блато. В този момент дотича една маймуна и поиска купичката за милостиня на почитаемия Ананда. Буда направи знак на Ананда да изпълни желанието на животното. След като взе купичката, маймуната радостно изтича до едно дърво, напълни купичката с мед, и го предложи на Буда. Буда го научи как да махне малките насекоми от меда и да го разтвори във вода, а после прие подаръка и сподели медената вода с всички монаси.

Като видя, че Буда и всички монаси приеха подаръка му, маймуната така се зарадва, че започна да подскача и танцува, но се подхлъзна, падна в един дълбок ров и загина. След смъртта си тази маймуна веднага отиде да се прероди в семейството на Шъджъ и така неговата съпруга забременя. В деня, в който се роди детето, всички съдове в къщата изведнъж като по чудо се напълниха с мед. Един физиогномист похвали големите добродетели на това дете и му даде името Мадхувиджая, т.е. „Победа на меда“.

Като порасна, Мадхувиджая с цялото си сърце пожела да се оттегли от светския живот. Родителите му бяха много тъжни да се разделят с него, но като си спомниха предсказаното от Буда, най-сетне се съгласиха през сълзи. Той застана пред Буда, който само изрече: „Добре дошъл, о, монах!“, и косата и брадата му паднаха, а монашеска роба покри тялото му и така той на мига се замонаши. Буда му обясни Четирите благородни истини, както и други елементи на Дхарма, и той веднага стана архат. Освен това, той имаше една специална сила: достатъчно бе да подхвърли купичката си във въздуха и тя веднага се напълваше с мед, който споделяше с всички.

Почитаемият Ананда се заинтригува и попита Буда каква е причината за всичко това. Буда обясни: „Мадхувиджая е онази маймуна, която някога ни дари мед с такава радост. Благодарение на това приношение, той успя да се роди в богато семейство, а после бързо стана архат.“

Ананда продължи: „Но какво е извършил някога, за да се роди като маймуна?“

Тогава Буда заговори за случилото се в далечното минало: „По времето на Буда Кашяпа имаше един млад монах. Веднъж той се подигра на един архат, който току-що беше прескочил един ров, като с презрение каза: „Този наистина скача като маймуна!“ Светецът го чу и му напомни, че не бива да се подиграва на светците с груби думи. Младият монах много се уплаши и веднага се разкая.“

Буда заключи: „Само защото се разкая навреме, той не попадна в ада, но понеже се беше подиграл на един светец, му се наложи да се преражда като маймуна в продължение на петстотин живота. Благодарение обаче на добрата си карма, натрупана преди това чрез монашески живот и спазване на предписанията, в този живот той ме срещна, чу учението и се освободи.“

Ананда и всички присъстващи, едновременно трогнати и смутени, възкликнаха като един: „Винаги трябва да внимаваме за действията, думите и мислите си!“

Буда кимна и се възползва от случая, за да обясни методите, чрез които да се пречистят мислите, думите и действията. Много хора веднага постигнаха някои от четирите нива на архатите, а други се просветлиха и влязоха в състоянието, в което нямаше да загубят постигнатото. Всички бяха изпълнение с радост и се съгласиха да практикуват с вяра.

Тази увлекателна история не е просто легенда, а истински урок за закона на причинността. Нека заедно разгледаме нейните тайни.

Посейте правилното поле с добри дела, за да получите големи ползи

В тази история маймуната, като дари само една купичка мед, успя бързо се прероди в богато и благородно семейство, да стане ученик на Буда и да се превърне светец. Ключът не се крие само в самия акт, а преди всичко в това на кого даряваме – в Дхарма това се нарича принципът на „правилното и съвършено поле за посяване на добри дела“.

Трите съкровища са правилното и съвършено поле за посяване на добри дела

Маймуната направи своето приношение на Буда, чиито заслуги и мъдрост са съвършени, както и на монашеската общност, която стриктно спазва предписанията и поддържа правилната Дхарма. Буда, Дхарма и Сангха – Трите съкровища – се почитат като най-прекрасното поле за посяване на добри дела в света, защото могат да породят всички положителни последствия, били те материални или духовни. Малко добро дело носи безгранични ползи.

Дори само една уважителна мисъл или най-малко дарение към едно толкова великолепно поле е все едно да посеем семе в плодородна земя: макар и дребно, то може да даде безброй плодове. Даренията и приношенията са добродетелни действия, но ако не са насочени към когото трябва, не само че няма се натрупат заслуги, но дори може да се нанесе вреда. Затова да различаваме едно плодородно поле от едно отровено поле е мъдрост, която е от голямо значение за практикуващите.

Нека внимаваме с отровените полета и да не пораждаме вредна колективна карма

Онова, което наричаме отровено поле, указва хората, които дори да изглеждат добродетелни, всъщност имат погрешни възгледи и дори разрушават истинската Дхарма, като заблуждават чувстващите същества: това са фалшивите духовни учители. Ако правим материални подаръци на подобни хора, това не е добродетелно действие, водещо до добри последици, а всъщност става причина за пораждането на колективна отрицателна карма: ние заедно разрушаваме Дхарма!

Да се дарява на онези, които нарушават предписанията и унищожават Дхарма, е все едно да помагаме на злодеи в техните злодеяния: не само че няма да имаме никаква полза, а всъщност най-вероятно за нас ще произтече голяма вреда.

Ако например посеем семена на едно поле, замърсено с тежки метали, колкото и да се стараем след това, поникналият ориз ще е отровен и не само че няма да може да се консумира, но всъщност ще е опасен за здравето и ще трябва да се унищожи. По същия начин, ако даряваме на онези, които преподават погрешни учения, независимо дали твърдят, че са будисти или не, не само че няма да помогнем на собственото си освобождение, но и рискуваме да влошим нещата още повече и да се отдалечим от целта си.

По тази причина, е от особено значение да се обърнем към истинските духовни учители и да даряваме именно на тях, тъй като, освен че техните поучения ще са ни от огромна полза, самото даряване ще ни помогне да увеличим мъдростта си и да пожелаем още по-силно да вървим по пътя на просветлението на Буда.

Тежката цена на неразумните слова

Вторият основен въпрос, породен от тази история, е защо младият монах е трябвало да се преражда като маймуна в продължение на петстотин живота само заради едно изречение? Тук става дума за един изключително важен, но често пренебрегван аспект на закона на причинността – кармата на думите. Само с няколко неразумни слова този монах поражда изключително тежки последици по две причини:

• Презрение към светец

Той се подиграва на един архат, т.е. на някой, който вече е светец. Според закона на причинността обаче обектът на нашите думи има огромно значение за последиците. Да се подиграваме на светец, изпълнен с благочестие, влече много по-отрицателни последствия в сравнение с подигравки към обикновен човек. Този архат, след като е бил подигран, се проявява като благочестив духовен учител. Строгата му забележка към младия монах всъщност е израз на огромно състрадание, защото по този начин той дава възможност на младежа да спре на ръба на пропастта, навреме да си даде сметка за грешката си и да се разкае, с което да подобри съдбата си.

• Подигравателен дух

Поведението на младия монах е лековато и неуважително. Този подигравателен дух е причината за пораждане на лоша карма. Езикът просто изразява вътрешните мисли и всъщност причината се крие в тази подигравателна и неуважителна нагласа на ума.

Централна идея: Кармата на думите е като невидимо острие. Необмислените ни слова, натоварени с презрение, могат да предизвикат много сериозни кармични последици. Да се говори предпазливо и да се действа разумно са основите, за да се защитим и да избегнем страданията, причинени от негативните кармични последствия.

Видяхме, че едно изречение може да да доведе до петстотин живота, изпълнени със страдание. След като сме допуснали грешка обаче, имаме ли все още шанс да я поправим? Има ли възможност да ограничим последствията? Тази история ни дава положителен отговор: просто е необходимо искрено да се разкаем.

 Заключение и поуки: нека бъдем най-добрият сценарист на собствения си живот

Историята на маймуната, която дари мед, е като съкратена история на живота, която напълно представя закона на причинността – закона на карма.

Най-важната поука от тази история е, че съдбата ни не зависи от някакви мистериозни външни сили или външни условия, а ние сами я градим с всяка своя мисъл, дума и действие във всеки един момент. Наистина, всяка наша мисъл, дума и действие буквално пишат сценария на бъдещите ни животи. Това е така, защото всяко чувстващо същество притежава чисто осмо съзнание (алаявиджнана или татхагатагарбха), което съдържа в себе си всичките ни добри, лоши или неутрални кармични семена. Всяко действие, дума или мисъл се превръща в кармично семе, запазено в алаявиджнана, и когато условията са налице, последствията се проявяват естествено и без грешка.

Всеки от нас е сценарист и продуцент на собствения си живот. Мислите ни са сценария на живота, който определя интригата в голямата драма на съществуването; думите и действията са диалозите и сцените, които оформят връзките между нас и другите и обкръжаващата ни среда. Да се разкаем или да извършваме добродетелни дела са нашата възможност за „филмов монтаж“, чрез който коригираме сгрешените сцени и пренасочваме историята на живота си. Нека ние всички успеем да използваме тези три сили: с бдителността като четка, добродетелните мисли като светлина, покаянието като възможност за промяна, постоянно наблюдавайки сърцето си, внимавайки в думите и действията си, имайки смелостта да се поправим и накрая да реализираме великата драма на живота, водеща до освобождение и съвършено постигане на заслуги и мъдрост.