Сутра на светците и глупаците (Дама мука нидана сутра), глава 13
Един ден цар Бимбисара коленичи пред Буда.
„О, Буда – каза той, – Вие имате трийсет и двата знака на великия човек.
Повечето се виждат с просто око, но ние не виждаме Вашите ходила, където на всяко стъпало е нарисувано голямо колело. Ще може ли да ми ги покажете?“
Буда изпълни молбата му и всички можаха да наблюдават колелата. Царят се изпълни с възхита и попита Буда как е възможно да има толкова красиви стъпала.
„Причината е, че през предишните си животи практикувах десетте добри действия и учех хората да правят същото. Това е отговорът на Вашия въпрос.“
„Как правехте това? – попита Бимбисара. Може ли да ми обясните?“
„Преди безброй калпи в този свят Шумеру имаше царство, управлявано от цар Стоними. То се делеше на осемдесет и четири хиляди по-малки царства и се състоеше от общо осем милиарда поселища. Царят имаше десет хиляди министри и двайсет хиляди жени, но нямаше нито един син, което много го притесняваше. Затова той се молеше на небесните богове, за да му помогнат да се сдобие с мъжки наследник. Неговата главна съпруга Сурипарамон в крайна сметка забременя. Бременността ѝ я изпълни с талант, интелигентност и състрадание. Тя препоръчваше на всички да практикуват щедростта. След това царицата роди прекрасно дете с чудесно тяло, чиито косми излъчваха светлина.
Това изпълни царя с такова щастие, че той не успяваше да отклони погледа си от този тъй чакан син. Цялото царство смяташе, че момчето притежава прекрасно лице. Царят извика един ясновидец, за да предскаже бъдещето на сина му.
„Случи ли се нещо необичайно по време на раждането?“ – попита гадателят.
„Да! – отвърна царят. – По време на бременността си съпругата ми стана много надарена и изпълнена със състрадание. Имаше и други смайващи неща, но това ме впечатли най-много.“
„Щом детето излъчва светлина, а майка му се е изпълнила с интелигентност и състрадание, аз Ви препоръчвам да наречете сина си Напарамон, което означава „светлина на мъдростта“.“
Принцът порасна и се прояви като много талантлив младеж. Когато баща му почина, министрите и осемдесет и четирите хиляди царе го помолиха седне на трона. Принцът обаче отказа.
„Вие сте единственият наследник от мъжки пол. Ако не искате да управлявате, кой може да го направи?“
„Човешките същества извършват много грешки и трупат лоша карма. Аз няма да се осмеля да ги наказвам кой знае колко и така рискувам самият аз да допусна грешки и да породя лоша карма. Ако обаче всички поданици под ръководството на царете и министрите обещаят да практикуват десетте добри действия, то тогава аз ще седна на трона.“
Министрите и царете на малките царства обещаха да изпълнят желанието на принца и той прие да им стане цар. Така народите започнаха да практикуват десетте добри действия и царството заживя в мир.
Тогава принцът на демоните изпита силна завист и пожела да навреди на царя и учението му. Той при облика на царски пратеник и заяви пред всички царе на малките царства, че понеже практиката на десетте добри действия не носи никакви заслуги, то тя трябва да се изостави и че вече може да се прави всичко, без хората да се притесняват, че може да допуснат грешки. Когато царете чуха тази новина, те много се изненадаха. Някои от отидоха лично да попитат Напарамон за причините за тази тъй странна заповед.
„Аз не съм казвал нищо такова!“ – отрече царят и реши лично да посети всички малки царства, за да разобличи тази погрешна информация.
По пътя си той срещна принца на демоните, този път предрешен като човек, намиращ се в дом обхванат от пламъци. Царят пожела да му помогне, но огънят беше толкова силен, че той не успя да се приближи достатъчно.
„Но какво сте направили, за да се озовете сред толкова високи пламъци?“
„Аз препоръчвах на хората да практикуват десетте добри действия и този пожар е моята награда.“
„А онези, които практикуваха десетте добри действия, сдобиха ли се с добра карма?“
„Те – да, а аз – не.“
„Щом е така, това ме устройва и ако трябва да горя в огън, защото съм посъветвал да се практикуват десетте добри действия, то аз ще го направя с радост.“
Царят едва свърши да говори, когато къщата и демонът изчезнаха. Той продължи пътя си, като винаги насърчаваше да се практикуват десетте добри действия. Така царят натрупа много заслуги и на лицето и тялото му се появиха някои от знаците на великите хора. Оттогава целият народ започна много да внимава за мислите, думите и действията си.“
„Този цар – продължи Буда – бях аз в предишен живот. Стоними беше моят сегашен баща, цар Судходана, а майка ми Махамая беше Супирамон. От много дълго време аз трупам кармичните заслуги от десетте добри действия и ето защо на стъпалата ми могат да се видят тези колела.“