
(Сутрата на шестте парамити)
Един велик просветлен бодхисатва, който практикувал щедростта, раздал всичките си пари, за да помогне на бедняците. Тогава светлината, излъчвана от тялото му, станала толкова силна, че я забелязал дори бог Индра.
Изведнъж той почувствал страх, че ако този бодхисатва след смъртта си реши да се изкачи в неговата небесна земя, то той, без съмнение, ще вземе трона му. Тогава Индра се появил пред него и създал илюзия на ад. След това той му казал:
„Виждаш ли всички тези същества, които страдат в ада? Те се озоваха там, защото бяха прекалено щедри. Сигурен ли си, че искаш да продължиш по същия начин както досега?“
Бодхисатвата му отговорил:
„Изобщо не вярвам на Вашите думи.“
Индра обаче продължил:
„Ако не ми вярваш, питай някое от тези същества, които страдат в ада!“
Бодхисатвата се обърнал към едно от съществата:
„Какво сте направили, че да се озовете в тази ситуация?“
И съществото отговорило:
„Бях прекалено щедър приживе и затова сега съм тук.“
Бодхисатвата го попитал:
„А хората, на които помогна, те къде са сега?“
И съществото отговорило:
„Всички са на небето.“
Тогава бодхисатвата казал:
„Чудесно, в такъв случай ще продължа да правя същото като досега, защото по този начин всички, на които помогна, ще отидат в рая.“
Но Индра настоял:
„Защо си готов да пожертваш собственото си бъдеще, за да помогнеш на другите?“
А бодхисатвата отговорил:
„Имам една цел: всички да се освободят от страданието. Бих желал съществата да получат мъдростта на просветлението и мъдростта на освобождението.“
Като чул това, Индра го поздравил с голямо уважение и го помолил за прошка за своята лъжа, продиктувана от завистта. Освен това той му потвърдил, че онзи, който практикува щедростта, е способен най-малкото да отиде в някой небесен рай след смъртта си.
Този бодхисатва по-късно става онзи буда, който познаваме като Буда Шакямуни.
В сутрите често се казва, че трябва да се практикува щедростта. Има три вида щедрост: да се помага на другите с пари и всякаква друга материална помощ, да им се преподава будизма, т.е. да се разпространява учението и най-сетне, да направим така, че хората да изпитват симпатия към нас и да не се страхуват.
В заключение, ако искаме да станем буда един ден, първата стъпка е да започнем да практикуваме щедростта.