Меню Затваряне

Реализацията в будизма


Нека си припомним, че целта на изучаването и практиката на будизма е да се постигне автентично познаване на осемте виджнани или съзнания. Под „автентично познаване“ имаме предвид да разберем наистина кои и какви са тези осем виджнани, както и как точно функционират и си взаимодействат.

В този смисъл не е достатъчно да четем или да слушаме, а е необходимо да подходим и практически: ако например някой ни описва даден плод, ние няма как наистина да разберем колко е сладък и какво точно представлява, докато не успеем да си го набавим и отхапем от него. В противен случай ще си останем с теоретичните познания, които в най-добрия случай биха били само една бледа сянка на реалността, а в най-лошия могат да се окажат дори напълно погрешни.

Така трябва да се действа и по отношение на осемте виджнани и по-конкретно трябва да ги намерим. За целта обаче е необходимо да са изпълнени някои необходими условия, както, за да си набавим един плод например, е необходимо най-малкото да го намерим в магазина и да имаме пари да го платим.

Що касае виджнаните, първо, трябва да вярваме, че те наистина съществуват, тъй като в противен случай никога не бихме тръгнали да ги търсим. Това е свързано с приемане на убежище в трите съкровища: Буда, Дхарма и Сангха, т.е. означава наистина да вярваме, че Буда ни е казал истината и че осемте виджнани наистина съществуват. Впрочем да се разберат поне донякъде първите шест виджнани не е особено трудно: все пак те съответстват на петте ни сетива и на нашия разсъждаващ ум и всички сме наясно повече или по-малко за какво става дума.

Седмата и осмата виджнана обаче са много по-трудни за разбиране, като най-ценна е именно осмата виджнана, татхагатагарбха, която е и основата на всичко. Преди да можем да я открием, е необходимо да се сдобием с достойнства и добродетели, мъдрост и добро ниво на концентрация. След като веднъж вече имаме всички необходими причини и условия, ще бъдем в състояние да я намерим. Ако обаче нещо липсва, няма да успеем, и ще се окажем в ситуацията на някой, който не може да види микробите, защото няма микроскоп, или пък не открива някаква много далечна звезда, защото не разполага с необходимия телескоп. Както би било глупаво да отричаме съществуването на микробите или на някоя звезда само защото нямаме микроскоп или телескоп, така и не бива да отричаме с лека ръка виджнаните само защото още не сме се екипирали с необходимите инструменти. В този смисъл за реализацията в будизма е от ключово значение да използваме правилните методи, за да успеем да срещнем нашата осма виджнана.

Тук бихме желали да подчертаем, че е изключително важно да се следва правилното учение и да се отхвърлят погрешните възгледи, тъй като би било много трудно или дори невъзможно да постигнем реализацията, ако имаме погрешни схващания по отношение на нея. Ако сме изпълнени с илюзии и още по-лошо – сме вкопчени в тях, няма как да разберем каква е реалността.

Има някои учители, които считат за върховна мъдрост да се съгласяват с мнението на всеки човек и да не му противоречат. Не е ясно обаче как си представят, че ще успеят да се освободят от трите свята и да станат буди, ако са неспособни да различат правилното от грешното или пък не искат да помогнат на онези, които бъркат.

Например в Екотарагама сутра Буда пояснява, че измежду другото никога не се изморява да закриля чувстващите същества и да се стреми към ненадминатата и върховна мъдрост, както и че никога не спира да го прави. Затова той ясно посочва кое е правилно и кое – не и по този начин показва, че знае истината. Едно друго име на Буда е „абсолютна вездесъщност“, което означава, че той наистина е съвършено наясно с всичко. По тази причина Буда не би могъл да се примири с погрешните възгледи, което би било все едно да се примири с невежеството. Буда Шакямуни успява да стане буда именно защото е отхвърлил абсолютно всички погрешни възгледи и е отказал да толерира погрешните идеи. Всъщност Буда закриля чувстващи същества, като им помага да се отърват от погрешните възгледи, за да не се преродят в лошите пътища, и след това им преподава колесницата на човешките същества, колесницата на боговете [девите], колесницата на слушащите звука [шраваките], колесницата на самостоятелно постигащите [пратиека-будите] и накрая пътя към постигане на нивото на буда [Махаяна]. С други думи погрешните възгледи са не само пречка пред реализацията, но и могат да доведат до много тежки последици и по тази причина не бива никога да се примиряваме с тях.

А как бихме могли да сме сигурни, че думите на Буда са верни и че наистина има осем виджнани? Единственият начин е да положим необходимите усилия и да ги намерим сами. Така реалността сама ще докаже правотата на будисткото учение и ще потвърди, че сме успели да се просветлим.

В Брахмаджала сутра, част от Агама сутра, се казва, че в древна Индия имало аскети и брамини, които практикували четирите дхяни и осемте самадхита, и постепенно придобили петте свръхестествени способности. Те можели не само да видят своите предишни животи, но и че през безкрайни еони са се раждали и са умирали, заобиколени от много други чувстващи същества. По тази причина тези практикуващи погрешно си мислели, че шестата виджнана е свързана с предишните животи и като виждали, че физическото тяло е съществувало през цялото време, вярвали, че шестата виджнана и физическото тяло са вечни. Как обаче Буда Шакямуни, след като станал Буда, отхвърлил погрешния им възглед, че шестата виджнана и физическото тяло са вечни? За да изкорени тази погрешна идея, той помогнал на последователи на небудистките школи да премахнат погрешните си възгледи относно аз, като по този начин те станали архати. Тъй като вече били практикували четирите дхяни и осемте самадхита, те станали архати веднага щом елиминирали погрешното си разбиране за аз. След като станали архати, Буда им дал първото уверение, като им гарантирал, че след смъртта си те повече няма да се появят в никой от трите свята. Когато аскетите и брамините със свръхестествени способности потърсили къде са се преродили архатите, те не ги намерили никъде и си дали сметка, че Буда Шакямуни им е казал истината. По този начин те се уверили, че той може да им помогне да се освободят от прераждането в цикъла на раждането и смъртта в трите свята. Така Буда успял да покаже на хората, че всички чувстващи същества могат да се освободят от цикъла на раждането и смъртта, като следват колесницата на шраваките. Съответно самата реалност доказала, че Буда Шакямуни наистина е буда и може да помогне на практикуващите да се освободят.

А как можем да сме сигурни, че дадена сутра е автентична и наистина съдържа думите на Буда?

В Диргха Агама Буда представя четирите велики насоки за проверка на сутрите: ако някой лично чуе учението на Буда и след това казаното бъде събрано и издадено като сутра, то той не бива да подлага на съмнение и да клевети подобна сутра. Но Буда добавя, че такава сутра трябва да бъде проверена и сравнена с другите сутри, за да се разбере дали е съгласувана и последователна спрямо тях. Във втората насока Буда казва, че ако някой чуе сутра от други монашески групи, или сангха общности, или старателно обучавали се по-възрастни последователи, които са слушали много за учението на Буда, то той не бива да подлага на съмнение и да клевети подобна сутра. Вместо това трябва да провери дали е съгласувана и последователна, като я сравни с другите сутри. В третата насока Буда казва, че ако някой чуе сутра от много будистки монаси (бхиксу) или будистки монахини (бхиксуни), то той не бива да подлага на съмнение и да клевети подобна сутра. Вместо това трябва да провери дали е съгласувана и последователна, като я сравни с другите сутри. В четвъртата насока Буда казва, че ако някой чуе сутра от будистки монах (бхиксу), то той не бива да подлага на съмнение и да клевети подобна сутра. Вместо това трябва да провери дали е съгласувана и последователна, като я сравни с другите сутри. Следователно това, което има предвид Буда, е, че всяка сутра, чута лично от Буда, от монашески групи, от много будистки монаси или от един будистки монах, трябва да бъде проверена и сравнена с другите сутри, за да се види дали е съгласувана и последователна спрямо тях.

В том 3 на Диргха Агама сутра Буда казва още, че ние трябва сериозно да разгледаме достоверността на всички сутри и старателно да проучим тяхната същност въз основа на правилата (виная) и дхармите на осемте виджнани. С други думи, във всички тези сутри трябва да се говори за осемте виджнани. Ако в една сутра не става дума за осемте виджнани, то тя определено е погрешна и следователно е фалшива сутра.

Освен това независимо че в една сутра се говори за осемте виджнани, ние трябва също да проверим дали съдържанието ѝ отговаря на реалността, т.е. например дали описаните свойства на виджнаните са верни или не.

Впрочем например за Пали канона, т.е. сборника от сутри в основата на малката колесница (Хинаяна) имаме исторически данни, които потвърждават неговата автентичност. За сутрите на Махаяна обаче не разполагаме с подобни данни, но истината е, че те не са необходими. Причината е, че практиката на хората, които следват голямата колесница, е различна от практиката на хората в малката колесница. Последователите на Хинаяна се нуждаят от сутри, за които е известно точно кога и къде са записани, за да могат да са сигурни в тяхната автентичност. Архатите не са просветлени и не са срещнали своята осма виджнана, татхагатагарбха. Те просто са способни да разрушат своя аз и да не се родят отново, което означава, че ще влязат в нирвана без остатък. Те обаче няма как да узнаят какво е състоянието на нирвана без остатък, защото, когато реализират тази необусловена дхарма, те вече нямат аз, а без него е невъзможно да узнаят каквото и да било. Следователно историческите данни за събирането на сутрите са особено необходими на архатите, за да им помогнат да разберат съдържанието на нирвана без остатък, защото докато са все още живи в човешкия свят, те могат да потвърдят само реалността на функционалната дхарма, т.е. различните феномени, които до един зависят от причини и условия. Иначе казано архатите няма как лично да потвърдят, че учението на малката колесница е наистина правилно, а е необходимо да се придържат към казаното от Буда и да са сигурни в неговата автентичност.

За разлика от тях последователите на голямата колесница се стремят да срещнат татхагатагарбха – осмата виджнана и така да се просветлят. Татхагатагарбха е вечната дхарма, което означава, че винаги е съществувала и винаги ще съществува. Тя може да бъде наблюдавана и преживяна във всеки един момент, след като веднъж сте я открили. Това означава, че след като се просветли, практикуващият вече сам може да каже дали една сутра е автентична или не – няма нужда някой друг да гарантира достоверността ѝ. По подобен начин в школата Чан начинът да се докаже нечия реализация е човек да покаже директно и в момента къде е осмата виджнана на някой друг, който също е просветлен. Така двамата взаимно потвърждават съществуването на татхагатагарбха, така че дори и без исторически данни за събирането на сутрите, те могат да докажат, че сутрите на голямата колесница са правилни.

Partagez notre contenu sur