Съдържанието на Четирите благородни истини

Четирите благородни истини са благородната истина за страданието, благородната истина за произхода на страданието, благородната истина за прекратяване на страданието и благородната истина за пътя, водещ до прекратяване на страданието. Наричаме тези истини благородни, защото съответстват на реалността в света на дхарма. Те са приложими, където и да се намирате и в този смисъл са универсални. Освен това тяхното изучаване и практикуване позволява на чувстващите същества да се превърнат от обикновени хора в светци и мъдреци в съответствие с пътя на освобождението.

Сега нека видим какво е съдържанието на тези истини. Първата благородна истина е „благородната истина за страданието“. Ние, чувстващите същества, сме страдали и страдаме много в цикъла на раждането и смъртта по време на нашите прераждания в трите свята и шестте пътя. Ако разгледаме страданията в посока от големите (т.е. онези, които се забелязват лесно) към фините (т.е. онези, които се забелязват трудно), то имаме три страдания, след това пет страдания и накрая осем страдания. Трите страдания са мъката, причинена от физическа и душевна болка, страданието, причинено от „разрушението“ и страданието, причинено от непостоянството. Петте страдания са страданието да бъдеш дева, човек, животно, гладен дух или да пребиваваш в ада. А осемте страдания? Първо имаме пет страдания, наречени страданието на раждането, старостта, болестта и смъртта, страданието да сме отделени от това, което обичаме, страданието да срещаме онова, което мразим, страданието да не получаваме онова, което желаем, и страданието, причинено от функционирането на петте агрегата. Ако разделим първото от тези страдания на съставните му части, ще получим още четири страдания: страданието, причинено от раждането, страданието, причинено от остаряването, страданието, причинено от болестта, и страданието, причинено от смъртта. Така общо имаме осем страдания. По този начин ние тръгваме от трите страдания, които са големи страдания, за да стигнем до осемте страдания, които са фини страдания. Ще представим съдържанието на страданията постепенно и подробно и накрая ще обясним условията в трите свята с първата благородна истина.

Какво е „мъката, причинена от физическа и душевна болка“? Това е лесно за разбиране и определено става дума за страдание. Например да си болен е страдание и няма никой, който би отрекъл това. Ако пък например някой се разболее и лекарите не успяват да му помогнат, той ще страда и физически и душевно, тъй като все пак би му се искало да оздравее.

Какво означава „страданието, причинено от „разрушението“? То означава, че в крайна сметка състоянието на щастие ще се трансформира в състояние на страдание. Например, през лятото, когато е топло, е страхотно да ядеш сладолед. Докато се наслаждаваме на сладоледа, ние се охлаждаме и смятаме, че той е страхотна храна, която ни помага в жегата. Докато ядем първия, ние сме много щастливи. Ако обаче изядем втори, вече няма да се чувстваме толкова щастливи, колкото сме се чувствали, докато сме яли първия. След като изядем трети, четвърти и дори пети, задоволството ни ще намалее и може да усетим студ. Ако в този момент продължим да ядем сладолед, то може дори да изпитаме болка.

Така нареченото „страдание, причинено от „разрушението“ препраща към факта, че състоянието непрестанно се променя. Освен това, нивото на щастие прогресивно намалява и дори завършва със страдание. В човешкия свят ние изпитваме „страданието, причинено от „разрушението“ и това страдание се изпитва и от небесните същества в света на девите. Въпреки че небесните същества се забавляват като пируват, този пир рано или късно ще свърши, независимо колко е страхотен. Защо ще свърши пирът? Ще свърши заради „страданието, причинено от „разрушението“. С други думи небесните същества ще си омръзнат взаимно, след като са били заедно и са се опознавали в продължение на дълго време. В резултат те ще прекратят пира и ще потърсят други небесни същества, за да се забавляват с тях. Това е така нар. „страдание, причинено от „разрушението“.

Третото страдание се нарича „страдание, причинено от непостоянството“. Предишните две страдания, за които говорихме – „мъката, причинена от физическа и душевна болка“ и „страданието, причинено от „разрушението“ – всъщност прикриват „страданието, причинено от непостоянството“. Поради това, че „мъката, причинена от физическа и душевна болка“ е твърде силна, за нас е трудно да забележим „страданието, причинено от непостоянството“, което присъства в същото време. Това е вярно и за „страданието, причинено от „разрушението“.

Какво е „страдание, причинено от непостоянството“? Представете си, че някой медитира и е успял да влезе в самадхи. Дълбокото му състояние на медитация е придружено от усещане за телесна релаксация и блаженство. Потънал в това прекрасно състояние, той може да забележи, че то се запазва без промяна. Състоянието, в което пребивава, е толкова чудесно, че той не усеща никаква болка и съответно в това състояние отсъстват „мъката, причинена от физическа и душевна болка“ и „страданието, причинено от „разрушението“. И все пак „страданието, причинено от непостоянството“ е налице. Промяната е съвсем фина и ние трудно можем да я забележим. Например, без значение колко е прекрасно това медитативно състояние, човек все пак ще трябва да излезе от него рано или късно, защото се нуждае от почивка или сън. А защо трябва да си почине? Защото „страданието, причинено от непостоянството“ присъства в състоянието на телесна релаксация и блаженство. Това означава, че дори по време на медитация мисловното съзнание, наричано още „осъзнаващия ум“ или шестата виджнана, все още се намира в цикличното състояние на поява, присъствие, промяна и прекратяване. Поради промяната на мисловното съзнание човек се изморява, така че се нуждае от почивка или сън след излизането от медитация.

Дотук научихме, че в света на дхарма има три основни страдания – „мъката, причинена от физическа и душевна болка“, „страданието, причинено от „разрушението“ и „страданието, причинено от непостоянството“. Всяко от съществата е подвластно на страданията и това наричаме петте страдания: страданието да бъдеш дева, човек, животно, гладен дух или да пребиваваш в ада. Вече дадохме пример за „страданието, причинено от „разрушението“ в света на девите. Макар и след много време, небесните същества също умират, така че са подложени на страданието, причинено от смъртта. Страданието присъства в света на девите и, разбира се, и в другите пътища на прераждане.

Що касае осемте страдания, измежду тях често се среща „страданието да сме отделени от това, което обичаме“. Да сме отделени от това, което обичаме, означава например, че един ден ще напуснем близките си – приятели, роднини или семейство, което ще породи страдание. В колесницата на шравака архатите „да сме отделени от това, което обичаме“ означава, че сме привързани към нашите пет агрегата (скандхи), но един ден ще ги изгубим и тогава ще страдаме. Какво желаем и към какво изпитваме алчност? Към нашите очи, уши, нос, език и тяло. Ние обожаваме корените на петте ни сетива, но те един ден ще ни напуснат.

Да вземем например очите. Въпреки че ние всички обичаме и пазим очите си, които са нашия прозорец към света, с възрастта зрението ни отслабва и се влошава. Някои хора развиват късогледство през пубертета и далекогледство когато остареят. Един ден зрението им се влошава. Това, че зрението ни се е влошило, означава, че очите с добро зрение са ни напуснали.

Почитаемият Анирудха, един от десетте велики последователи на Буда Шакямуни, е бил смъмрен от Буда, тъй като увредил очите си с непрестанна работа денем и нощем. След като очите му били увредени, той трябвало да се сбогува с тях.

Друго от осемте страдания е „страданието да срещаме онова, което мразим“, което възниква, когато например тялото ни се разболее.

Можем да заключим, че в трите свята и шестте пътя съществуват трите, петте и осемте страдания. Нещо повече: излиза, че всичко е страдание или най-малкото ще завърши със страдание! Това е, което трябва да правят последователите на колесницата на шраваките: да наблюдават и да си дадат сметка, че удоволствията в трите свята са редки, траят кратко и неизменно завършват със страдание.

След като разгледахме първата благородна истина, можем да се запитаме откъде идват всички тези страдания? Какъв е техният произход? Какво ги причинява? Точно за това става дума във втората благородната истина за произхода на страданието. Механизмът на страданието е свързан с татхагатагарбха. Чувстващите същества обичат петте сетива и по тази причина татхагатагарбха ни помага да ги създадем.

Защо изобщо притежаваме петте агрегата (скандхи), които обхващат цялото ни съществуване – тялото ни и всичките му функционалности? Защо имаме скандха на формата, скандха на усещанията, скандха на възприятията, скандха на образуването и скандха на виджнаните? Просто защото ние, чувстващите същества, обожаваме и желаем петте агрегата (скандхи).

Ние силно желаем скандхата на формата и се надяваме да получим силно и могъщо тяло в следващия си живот. Небесните същества копнеят за скандхата на формата, защото с небесното тяло те са способни да летят. По същия начин човешките същества желаят да получат физическо тяло в следващия си живот, защото с физическо тяло можем да скачаме и да тичаме. Заради това желание татхагатагарбха ще ни помогне да създадем скандхата на формата, като породи човешко физическо тяло в човешкия свят и небесно тяло в света на девите.

Ние също силно желаем скандхата на усещанията. Всеки знае, че да се гневи не е красиво или правилно, но защо тогава продължаваме да се гневим? Това е, защото ни харесва да се чувстваме ядосани. Също така ни се иска да бъдем нещастни, да изпитваме такова чувство. Това е скандхата на усещанията. Като знаем, че гневът е проява на лош вкус и нанася вреда на тялото ни, ние би трябвало да спрем да се ядосваме веднага щом забележим, че започваме да се разгневяваме. Твърде често обаче ние не успяваме да контролираме нашия гняв, а вместо това продължаваме да се гневим, ако ни провокират. Това е така, защото ние жадуваме да се чувстваме нещастни, както и да се чувстваме гневни. Скандхата на усещанията включва неприятни усещания, приятни усещания и усещания, които не са нито приятни, нито неприятни. Ние всички жадуваме за тези усещания и чувства.

Ние също така желаем скандхата на възприятията. Копнеем да ядем, да спим, да спортуваме, да си почиваме, да учим, да ходим на паради или манифестации и т.н. Тези желания означават, че жадуваме за скандхата на възприятията. Заради тази скандха на възприятията, заради тези желания, татхагатагарбха ще ни помогне да създадем петте агрегата (скандхи), ще продължи да поражда скандхата на възприятията и ще продължим да се прераждаме в шестте пътя.

Какво е скандха на образуването? Благодарение на този агрегат можем да отидем от едно място на друго или да сменим едно действие с друго. Той е механизмът на промяна и никога не спира освен ако не влезем в нирвана без остатък. Шраваките трябва да осъзнават това и да се опитат да премахнат цялата скандха на образуването, т.е. своите физически, словесни и мисловни действия. Те не само трябва да премахнат всички „образувания“ в човешкия свят, но и в трите свята, като дори премахнат образуването на мисловното съзнание (осъзнаващия ум или шестата виджнана) и в крайна сметка постигнат самадхи на прекратяването, което е отвъд четирите дхяни и осемте самадхита. Единствената разлика между шраваките, които се намират в самадхи на прекратяването, и онези, които са умрели, е, че шраваките са все още живи, въпреки че са премахнали всички физически действия. В състоянието на самадхи на прекратяването физическите, словесните и мисловните действия са премахнати и остава единствено коренът на мисловното съзнание, т.е. манас.

Какво е „скандха на виджнаните“? Скандхата на виджнаните е онова, което най-много привлича нас, човешките същества. Да вземем например зрението. Тъй като жадуваме за нашето зрение, ще продължим да получаваме очи. Това е вярно и за носа, езика и физическото тяло заради различните типове възприятия, които желаем. Това наричаме „скандха на виджнаните“.

Следователно, благодарение на тази благородна истина, човек разбира, че коренът на страданието се крие в желанието. Ако искаме да премахнем страданието, ние трябва да премахнем желанието вместо директно да се опитваме да премахнем самото страдание. Ако вече не сме привързани към петте агрегата (скандхи), татхагатагарбха няма да ни помогне да ги създадем отново след смъртта ни и така ще постигнем „дхармата на нераждането“ – състоянието на самата татхагатагарбха, наричано още „нирвана без остатък“.

Третата благородната истина за прекратяване на страданието ни учи как да премахнем механизма, по който се образува страданието. С други думи ние трябва да наблюдаваме задълбочено петте агрегата (скандхи) и така да открием техните недостатъци. Например тялото (първата скандха) е несъвършено: неговото съществуване ще накара да се проявят един след друг феномените на раждането, остаряването, болестта и смъртта. Това е вярно и за мисловните функции. Докато мисловните функции – усещания, възприятия, образувания и виджнани – съществуват, те са осъдени да угаснат и след това ще последва страдание.

Следователно, когато говорим за благородната истина за прекратяване на страданието, ние трябва да говорим за недостатъците и несъвършенствата, произтичащи от петте агрегата, като в крайна сметка премахнем желанието за петте агрегата (скандхи). След като премахне това желание, човек вече няма да изпитва никакви страдания независимо от съществуването на петте агрегата (скандхи). За такъв човек се казва, че се е освободил от цикъла на раждането и смъртта („самсара“) в трите свята и шестте пътя. Но не бива да забравяме, че, независимо че архатът шравака е премахнал желанието за петте агрегата (скандхи) и в резултат изчезва след смъртта си, той не се разтваря в нищото или пустотата. Вместо това остава татхагатагарбха, която поддържа всички закони за причина и следствие, т.е. е източник на кармата. В противен случай нашето освобождение би се оказало не по-различно от празнотата на нихилистите. Нека отново вземем за пример архата шравака. След като получи първия плод на освобождението и след това се прероди седем пъти между човешкия свят и небесата, той ще постигне освобождението, но това няма как да се случи, ако татхагатагарбха не съществува, т.е. именно нейното съществуване прави освобождението възможно.

Така стигаме до четвъртата благородна истина за пътя, водещ до прекратяване на страданието. Защо трябва да говорим за този път?

Защото независимо от постиженията на един последовател на колесницата на шраваките той трябва винаги да следва този път до достигане на окончателното освобождение. Дори ако някой последователно е получил от първия плод до четвъртия плод на освобождението, той може все още да не е постигнал двойното освобождение и да е придобил трите прозрения и шестте свръхестествени способности. Затова шраваките винаги продължават да напредват в обучението и практиката си въз основа на Благородния осмократен път – правилен възглед, правилно размишление, правилна реч, правилно поведение, правилен занаят, правилно усилие, правилно внимание, правилна концентрация. Дори вече да са придобили някой или всички плодове на освобождението, те все още трябва да живеят сред хората в съответствие с Благородния осмократен път, като напредват в практиката си и безусловно спасяват живите същества.

Първата компонента на Благородния осмократен път е правилният възглед, което означава, че човек трябва непрестанно да наблюдава всички различни страдания и механизмите на тяхната поява. За да се освободи, човек трябва да живее сред хората, като при това премахва привързаността си към всички видове страдания и спасява безусловно чувстващите същества. Едва след като премахне всякаква привързаност към всички видове страдания, човек може да постигне пълното освобождение на архатите шраваки. Начинът е да се следва Благородният осмократен път, като се води живот, лишен от крайности, който не е нито щастлив, нито нещастен. Така човек няма да се привързва към щастието, като се опитва да го постигне, а когато се сблъска със страдание, няма да бяга от него. Следователно архатът шравака няма да се сърди и гневи. Защо? Защото ще наблюдава и ще разбере следното: „дори и да имам причини и условия, които да спъват моя напредък в практиката, те не са постоянни и в крайна сметка ще изчезнат“. Следователно той няма да се сърди и гневи или да се привързва и в крайна сметка ще постигне освобождение от цикъла на раждането и смъртта.

Тук представихме съдържанието на Четирите благородни истини – благородната истина за страданието, благородната истина за произхода на страданието, благородната истина за прекратяване на страданието и благородната истина за пътя, водещ до прекратяване на страданието, като всички те зависят от причините и условията, породени от татхагатагарбха. С нейната подкрепа архатите шраваки ще успеят да постигнат освобождение в следващите си животи.