Меню Затваряне

Трите колесници в будизма

В будизма често се говори за „колесници“, но какво точно означава това?
Всъщност една „колесница“ е просто учението, което ще те „закара“ някъде. В този смисъл можем да говорим за цели пет колесници: колесницата на човешките същества, колесницата на боговете [девите], колесницата на слушащите звука [шраваките], колесницата на самостоятелно постигащите [пратиека-будите] и колесницата на бодхи на Буда [Махаяна].

Например ако следваме колесницата на човешките същества увеличаваме възможността да се родим отново като хора, а ако следваме колесницата на боговете, това означава, че искаме да се преродим в небесата.

Повечето религии ни учат как да променим съдбата си към по-добро и най-вече какво е нужно да се направи, за да се родим на по-високо ниво на съществуване, където ще разполагаме с обилни блага и ще водим дълъг и щастлив живот. Такова по-високо ниво на съществуване обичайно се нарича „рай“. По този начин повечето религии обикновено съдържат в себе си първите две колесници, като, разбира се, не говорим за опасните култове или секти, чиито последователи най-вероятно дори няма да успеят да се преродят отново като хора.

Остават трите колесници, които се срещат единствено в будизма и чиято цел е освобождението от цикъла на живота и смъртта. Защо е необходимо да се стремим към такова освобождение? Много просто: дори ако човек води благочестив живот и след смъртта се роди на „небето“, то по-късно непременно ще се прероди отново и тогава вече може да се озове и на място, което не е много приятно. С други думи, ако желаем да се освободим окончателно и завинаги от страданието, породено от лошите ни навици, е необходимо да се обърнем към трите колесници на будизма. Нещо повече, тъй като това освобождение е несравнимо по-трудно от по-лесната цел да се родим отново като хора или пък като богове, всъщност ако следваме някоя от трите колесници в будизма, ние следваме и двете колесници на човешките същества и на боговете.

Нека сега се спрем по-подробно на тези три колесници и да започнем с колесницата на слушащите звука [шраваките]. Тази колесница е част от Хинаяна (Теравада) и крайната цел на нейните последователи е да станат архати, т.е. практикуващи, способни да спрат собственото си прераждане или с други думи, да предотвратят да се родят отново, където и да било. Необходимо е да се постигнат четири „плода“ или нива, като след постигането на първия плод, шраваката се нуждае от още само седем прераждания между човешкия свят и небесата, за да постигне окончателното освобождение.

Колесницата на самостоятелно постигащите [пратиека-будите] води до същия резултат като колесницата на слушащите звука [шраваките], като разликата е, че пратиека-будите не се нуждаят „да слушат звука“, т.е. напътствията на Буда, а успяват да станат архати само като наблюдават как се проявява светът около тях, т.е. „самостоятелно“. Тази колесница също е част от Хинаяна (Теравада).

Така стигаме до третата колесница, която се нарича „колесницата на бодхи на Буда“ и съответства на Махаяна. Това е и колесницата, следвана от Буда Шакямуни, когато преди 2500 години, той се просветлява и вижда природата на буда под дървото бодхи. Впрочем в Махападана сутра, част от Агама сутрите, можем да прочетем, че Буда Шакямуни следва стъпките на всички други буди. В тази сутра се говори и за бодхисатвата Випасин, който подобно на Буда Шакямуни е напуснал дома си и е станал монах, след като наблюдавал страданията на раждането, стареенето, болестта и смъртта. Той практикувал „пътя на бодхисатвите“ и станал буда.

Но какви са точно връзките между тези три колесници, след като изглежда, че целта не е съвсем една и съща? Нека си припомним, че казахме, че чрез първите две колесници практикуващият спира да се преражда, а чрез третата става буда.

Всъщност след като става буда, Буда Шакямуни си дава сметка, че би било твърде трудно и неразбираемо за слушателите му, ако започне да им говори директно за това как да станат буди. По тази причина той определя тези пет етапа, като преподава една след друга колесницата на човешките същества, колесницата на боговете, колесницата на шраваките, колесницата на пратиека-будите и най-сетне Махаяна или голямата колесница. Затова в Агама сутрите, когато Буда иска да помогне на някого, той първо му говори за щедростта, за моралните предписания и след това как да се прероди като на небето. Ако слушателят му успее да приеме и осмисли тези напътствия, Буда продължава с обяснения за колесниците на шраваките и пратиека-будите. Ако ученикът се справи и с тях, накрая Буда ще му обясни и голямата колесница, т.е. колесницата на бодхи на Буда.

В крайна сметка Буда преподава останалите колесници, за да подготви слушателите си да разберат по-добре как точно да станат буди и самият факт, че е способен да преподава всички колесници, означава, че колесницата на бодхи на Буда съдържа всички останали в себе си.

В действителност крайната цел на изучаването и практикуването на будизма е да се постигне нивото на буда. Тази цел обаче е твърде далечна за хората и за нейното постигане е нужно неизмеримо по-дълго време, отколкото например да се постигне нивото на архат. Това е и причината някои от онези, които са станали архати, да не желаят да продължат с изучаването на голямата колесница и в някои сутри Буда Шакямуни изрично ги мъмри и ги нарича „хора на малката колесница“ или още „попарени цветни пъпки и гнили семена“, което означава, че потенциалът им един ден да станат Буда е пропилян. Ако обаче светците от колесниците на шраваките и пратиека-будите започнат да изучават голямата колесница, то те ще могат да се просветлят и да видят природата на буда, което е различно от онова, което са постигнали до момента. По този начин те ще станат бодхисатви и един ден ще постигнат нивото на буда.

Буда критикува онези, които не желаят да продължат нататък, след като овладеят учението на колесницата на шраваките и колесницата на пратиека-будите. По същия начин, ако онези, които са изучили и практикували колесниците на човешките същества и на боговете, откажат да продължат с трите колесници на бодхи, то те заслужават още повече критика от хората от малката колесница.

Ако Буда иска просто да спрем да се прераждаме, той не би говорил за колесницата на пратиека-будите, тъй като колесницата на шраваките е достатъчна, за да могат чувстващите същества да се освободят от цикъла на раждането и смъртта. Причината да го направи е, че мъдростта на шраваките е твърде ограничена. Буда предлага колесницата на пратиека-будите, защото тя може да помогне на чувстващите същества да натрупат по-дълбока мъдрост, за да разберат този свят, и накрая да продължат по пътя към постигане нивото на буда.

В крайна сметка, Буда използва колесниците на човешките същества и на боговете като основа, за да подготви учениците си да продължат с двете колесници на Хинаяна (колесниците на шраваките и на пратиека-будите) и най-сетне да станат бодхисатви, следващи Махаяна, за да могат един ден самите те да станат буди.

Съществуването на другите четири колесници е обусловено от съществуването на голямата колесница. Това става ясно и от факта, че когато Буда Шакямуни се оттегля в нирвана, той не отстъпва мястото си на архатите, а заявява, че следващият буда ще бъде бодхисатва Майтрея. Оттук следва, че нивото на архатите съвсем не отговаря на нивото на будите. В действителност четирите първи колесници съдържат само малка част от колесницата на бодхи на буда, т.е. Махаяна.

В действителност трите последни колесници почиват на една обща основа и това са осемте виджнани или съзнания. Впрочем ние всички имаме осем виджнани или съзнания, които са виджнаната на виждането, виджнаната на чуването, виджнаната на обонянието, виджнаната на вкуса, виджнаната на осезанието, виджнаната на съзнателния ум (мисловното съзнание), коренът на съзнателния ум (манас) и осмата виджнана, наричана също татхагатагарбха или алаявиджнана. Ако трябва да обобщим, всички същества имат пет съзнания, които съответстват на петте сетива и които им доставят информацията от външния свят, едно мисловно съзнание, което анализира и осмисля всичко, седмото съзнание „манас“, което взима всички решения и най-сетне, осмото съзнание, което е в основата на останалите съзнания и целия този процес. Без тези осем виджнани няма как да говорим за причини и следствия, за закона на карма.

Най-простият пример за причина и следствие е, че се чувстваме сити, след като ядем. Невъзможно е обаче ние да ядем, а някой друг да се чувства сит, както и обратното. Това е основна и лесна връзка между причина и следствие, която можем да разберем.

Друг пример са двама войници, които се бият в тъмна нощ. Единият убива другия, като го застрелва. Убиецът обаче не може да разпознае жертвата с помощта на сетивата си. Няма и понятие кого е убил. Също така и мъртвият не знае кой го е убил, тъй като не би могъл да го разпознае, като използва сетивата си в мрака, а и вече е мъртъв. Излиза, че освен първите шест виджнани трябва да има и други, тъй като в противен случай няма как да се породят причинно-следствените връзки в света. За да можем да говорим за карма очевидно е нужно да има и други виджнани. Осмата виджнана играе важна роля в изучаването и практикуването на трите колесници и това е общата основна същност.

В трите колесници осмата виджнана, наречена татхагатагарбха, носи много различни имена. В колесницата на шраваките осмата виджнана е наричана „изначалният ум“, основната виджнана, първичният произход, необусловената дхарма, нирвана или алаявиджнана. В колесницата на пратиека-будите тя е наричана също влизаща в ембриона виджнана, а в голямата колесница – истински ум, истинска същност, алаявиджнана или випака виджнана. Например Сърдечната сутра носи това име, тъй като в нея се говори за истинското сърце – осмата виджнана или алаявиджнана. Всички сутри в трите колесници говорят за осемте виджнани. Тук трябва да отбележим, че се срещат и практикуващи, които твърдят, че има само шест виджнани. Истината е, че не е толкова трудно да се разберат първите шест виджнани, които съответстват на петте сетива и на нашите мисловни способности – всеки може да схване за какво става дума. Много по-трудно е да се разбере манас, който взима всички решения и татхагатагарбха, която е основата на всичко. Практикуващият трябва да е искрен и наистина да се опита да схване всичко това и да докаже съществуването на истинския ум, т.е. съществуването на татхагатагарбха. Ако пък смята, че тя не съществува, нека се опита да обясни причинно-следствените връзки (кармата) във всички светове и да види дали ще успее.

В заключение да си припомним, че в будизма има пет колесници, които са колесницата на човешките същества, колесницата на боговете, колесницата на шраваките, колесницата на пратиека-будите и колесницата на бодхи на Буда. Първите четири колесници са просто част от последната голяма колесница. Споделената основна същност между трите колесници са осемте виджнани (съзнания), които обхващат причинно-следствените връзки (кармата) във всички светове.