В Каруника-раджа праджнапарамита сутра се описва срещата на Буда с цар Прасенаджит и още петнайсет владетели. Там Прасенаджит пита върховния учител какво трябва да направи, за да донесе мир на народа си. Тази сутра на махаяна се състои от две глави и осем раздела и в нея се разглежда от една страна, политиката, а от друга, татхагатагарбха – истинското аз, чиято природа е празна. Тук ви предлагаме резюме на тази сутра:
Един ден около Буда Шакямуни се събраха шестнайсет царе. Той започна да ги поучава, а царете го попитаха, изпълнени с възхищение, как е натрупал толкова много заслуги и мъдрост.
„Всъщност – каза им Буда, – всички вие можете да придобиете тази мъдрост, защото всеки от вас притежава истинско аз, а то има способността да складира всякакви кармични семена и да създаде шестте пътя на прераждането, както и бхумите на бодхисатвите. То съдържа всички неща. Онзи, който разбира казаното от мен, е видял буда в себе си. Учението за истинското аз е учението за средния път.“
След това Буда обясни какво представлява законът на карма и че за пречистването на кармата търпението и толерантността са безценни добродетели. После Буда описа четиринайсетте прояви на търпението и уточни, че то е ключът към преодоляване на страданието. Буда обясни на царете и какво представлява средният път:
„Всичко, което възприемате чрез сетивата си, са само илюзии, но практиката е невъзможна без тези илюзии. Нищо от онова, което възприемате чрез сетивата си, не е истинското аз, но е невъзможно да разберете истинското аз, чиято природа е празна, без илюзиите на сетивата. Истинското аз действа със съвършена безпристрастност, а природата на моето истинско аз е абсолютно идентична на природата на вашите истински аз. Който успее да преодолее страданието, което истинското му аз проявява в зависимост от кармата му, придобива мъдростта.“
Тогава царете попитаха Буда как да постъпят, за да закрилят страните си:
„Никой не живее в една държава, ако в миналото не е преживял общи неща с останалите ѝ жители. Ако искат да закрилят страната си, всички хора трябва да се доверят на Буда, Дхарма и Сангха. Тогава те ще проявяват добродетелност и ще спазват предписанията, а страната им ще бъде защитена. Подобна практика наистина ще донесе големи ползи за жителите.“
Царете намериха думите на Буда за прекрасни.
„Казаното от мен обобщава практиката на парамитите и може да ви отведе до вратите на освобождението. Седем вида бедствия могат да засегнат една страна: Слънцето или Луната, когато остават твърде дълго в небето; звездите, когато са увредени по някакъв начин; пожарите; нарушаването на сезоните; силните ветрове; разстройването на водния цикъл, което може да доведе до суша или наводнения; бандитите и другите измамници. Има три основни причини за тези бедствия, които могат да бъдат сведени до една: царят не следва правилния път, така че бедствията, които връхлитат страната му, са пропорционални на несправедливостта на действията му.“
След като чуха тези думи, царете обещаха, че ще приложат в страните си наученото от Буда. Почитаемият небесен учител добави:
„Трябва да спазвате това учение, но ако си мислите, че превъзхождате другите народи, тогава вие не следвате моето учение. Ако правилата ви не са справедливи, тогава вие не следвате моето учение. И ако сте щедри към монасите или строите пищни храмове, но правилата ви са несправедливи, тогава вие разрушавате моето учение. И ако монасите се стремят към богатство и слава, ако не уважават моето учение, тогава те го разрушават. И ако някой цар твърди, че следва моето учение, но действа по различен начин, тогава той разрушава моето учение. А ако царят или министрите му разрушават моето учение, те посяват семената, които могат да унищожат страната им. Чуйте ме добре: ако те действат по такъв начин, боговете закрилници ще престанат да ги защитават и върху тях ще се изсипят лоши кармични последствия.“