„О, мъдрецо, един цар заповядал на своя министър да доведе един слон, да го завърже и да накара неколцина слепци да го докоснат с ръце. Щом всичко това било изпълнено, царят попитал слепците:
„Сега вече опознахте ли добре този слон?“
А слепците отговорили:
„Да, ние го опознахме добре.“
Тогава царят им наредил:
„Опишете ми го!“
Онзи, който бил докоснал бивните, казал, че слонът е като клон. Онзи, който бил докоснал ушите, казал, че слонът е като сито. Онзи, който бил докоснал главата, казал, че слонът е като твърд камък. Онзи, който бил докоснал хобота, казал, че слонът е като тръба. Онзи, който бил докоснал краката, казал, че слонът е като дървен стълб. Онзи, който бил докоснал гърба, казал, че слонът е като легло. Онзи, който бил докоснал корема, казал, че слонът е като урна. И най-сетне онзи, който бил докоснал опашката, казал, че слонът е като камшик.
О, мъдрецо, всички тези хора били слепци. Те не можели да опишат слона. Наистина, те успели да опишат една част от него, но тяхното описание не било слонът. Дори всички описания взети заедно не били слонът. И все пак, ако отхвърлим изреченото от тях, то не би имало слон.
О, мъдрецо, това е метафора: всъщност, царят е Буда, който притежава цялото познание. Министърът е Махапаринирвана сутра, а слонът е същността на Буда. Слепците пък са всички невежи чувстващи същества.“