Меню Затваряне

Нов превод на Калама сутра

I. Предговор:

„Онзи, който се отклони дори само с една дума от тази сутра, вече е попаднал в лапите на демоните.“

Традиционно се казва, че „Будите не одобряват буквалната интерпретация на сутрите“.

Но онзи, който иска да разбере смисъла, трябва да внимава за всяка дума, защото и най-малкото отклонение от текста би означавало, че вече четем еретични идеи, а не словата на Буда. В будистките сутри се използват думи, за да се обясни истината, дълбокият смисъл на света. Този смисъл е толкова дълбок, че да се стигне до него е особено трудно. Става дума за истинското аз, за същността на Буда. Този смисъл няма как да бъде схванат чрез изчитането на няколко сутри или като се слушат учителите и е напълно излишно да бъде търсен в дискусионните форуми. Просветлението няма как да бъде постигнато по този начин и до разкриването на истинското аз, тази безначална дхарма, не се стига по тези общодостъпни пътища. Истинското аз не чува, но без него никой не може чува. То не говори, но без него няма думи.

В Диамантената сутра можем да прочетем следния откъс:

„Субхути, рече Буда, не казвай никому, че съм говорил за учението. Защо казвам това? Защото ако някой дойде и каже „Буда разпространи учението“, то той клевети Буда. Субхути, онзи, който твърди подобно нещо, не разбира какво казвам. Всъщност няма нито една дума, която да изразява учението – това е единственият начин да се изрази учението.“

Буда е преподавал в продължение на 49 години. Провел е над триста конференции. И въпреки това не е казал и една дума. Ако някой внимава за думите, без да е разбрал основния смисъл на учението на Буда, на всички ще стане ясно, че нищо не е разбрал, когато се опита да ги интерпретира. Ако обаче се отклони и за момент от сутрата, ако не обърне внимание дори само на една дума, сутрата ще изгуби целия си смисъл и ще се превърне в ерес.

Един приятел наскоро ми говори за Калама сутра, като каза, че това е една от най-важните сутри на Буда най-вече заради един доста известен на Запад пасаж, който уж напомнял либералния индивидуализъм, близък до западната мисъл. В този пасаж се наблягало на необходимостта да се съмняваме във всичко, да вярваме в това, в което имаме желание да вярваме, особено в теории, които ни носят някаква полза (и обратно, не бивало да приемаме теории, от които нямаме изгода). Четейки този пасаж, хората започват да мислят, че будизмът е религия, която приканва всичко да се търси самостоятелно и да се затворим в един натрапчив скептицизъм, който стига дотам, че да откажем да повярваме в думите на Буда. Единственото правилно нещо е да вярваме в себе си.

Приятелят, който спомена тази сутра, ми каза, че текстът съдържа десет основни точки:

1. Съмнявайте се в това, което ви казват хората.
2. Съмнявайте се в автентичността на традициите.
3. Съмнявайте се в достоверността на информацията, която се разпространява около вас.
4. Съмнявайте се в това, което казват свещените текстове.
5. Съмнявайте се във всички логични разсъждения.
6. Съмнявайте се във философията.
7. Съмнявайте се в собствените си мисли.
8. Съмнявайте се във всички общоприети концепции, хипотези и идеи.
9. Съмнявайте се в хорските слова, дори да са на най-известните личности.
10. Съмнявайте се в думите на онзи, който считате за ваш учител, гуру и дори в словата на Буда.

Знаете ли колко се изненадах, когато моят приятел ми изреди тези десет точки? Аз практикувам будизма и, въпреки че практиката ми е посредствена, мога веднага да заявя, че тези десет твърдения не идват от Буда, защото подобни идеи само биха усилили значително съмненията, които практикуващите вече и без това имат. На всичкото отгоре, това е практика, която развива егоизма, тъй като човек бива насърчаван да практикува само онова, което му допада. Това по никакъв начин не му помага да има доверие в Буда и увеличава разстоянието, което го дели от просветлението. Защо? Нека ви обясня.

За да се постигне първият плод на архата шравака, в будизма се казва, че трябва да се разсекат трите възела, т.е. привързването към илюзиите по отношение на истинското аз, привързването към погрешните и объркани възгледи за учението и привързването към погрешното разбиране на практиката. Шраваката, който разсече тези три възела, се отървава от съмненията.

Ако обаче следваме препоръките в Калама сутра, то трябва да се съмняваме във всичко, включително в истините, посочени от Буда, така че в резултат на произтичащия от това скептицизъм, ще си останем с объркани възгледи. Излиза, че съгласно тази сутра всичко може да е грешно и съответно зареден с подобни съмнения човек няма как да следва думите на Буда и да напредва по пътя на практиката.
Да вземем един пример. Да предположим, че вземете колата си, за да отидете в Букурещ, където не сте ходили никога преди. Обаче не вярвате на пътната карта, съмнявате се в автомобилния навигатор и нямате доверие на указателните табели край пътя. Е, как ще стигнете до Букурещ? Ако имате късмет, може и да успеете, с тази разлика, че даже и да стигнете там, пак ще се съмнявате дали наистина сте в Букурещ! В крайна сметка, дори и да сте в Букурещ, няма да сте наистина там!
Аз проверих превода на английски на Калама сутра. Първите стихове на сутрата обясняват, че жителите на едно селище, наречено Калама, се срещнали с Буда, за да му задават въпроси. На един от въпросите Буда отговорил така:

„О, жители на Калама, вие се съмнявате, не мога да го отрека. Вие изобщо не сте сигурни. Не вярвайте на онова, което казва традицията, което сте чули, което пише в текстовете; не вярвайте на вашите разсъждения или усещания. Не вярвайте и на някого само защото ви е учител. Трябва сами да разберете кои доктрини са непоследователни и несвързани, кои ще получат упреци или ще бъдат разкритикувани от мъдреците. Накрая ще разберете, че следването на тези доктрини води до страдание и те трябва задължително да бъдат отхвърлени.

О, жители на Калама, помнете моите слова. Не вярвайте на онова, което казва традицията, което сте чули, което пише в текстовете, не вярвайте и на вашите разсъждения или усещания. Не вярвайте и на някого само защото ви е учител. Трябва сами да определите и разберете кои доктрини са добри, които няма да бъдат критикувани от никой, ще бъдат похвалени от мъдреците и ще донесат на онзи, който ги практикува, мир и щастие. Щом откриете такава доктрина, практикувайте я и се придържайте към нея.“

Посоченият цитат съдържа множество проблеми от гледна точка на будизма. Буда непрестанно е повтарял, че животът е изпълнен със страдания. В никоя друга сутра Буда не приканва хората да търсят мир и щастие.

Трите печата на учението на Буда са следните: всички феномени са нетрайни, в никоя дхарма (феномен) няма аз и накрая, нирвана е абсолютна тишина.

Този цитат от Калама сутра, в който се претендира, че трябва да се стремим към мир и щастие и да видим в това нашето истинско аз, не съответства на трите печата. Въз основа на трите печата лесно можем да кажем, че този цитат няма нищо общо с учението на Буда.

Проверих също така в сборниците със сутри, преведени на китайски. В сборника Агама сутра намерих Калама сутра под заглавието Циелан дзин (伽藍經). Там четем следното: народът Циелан дошъл да говори с Буда, тъй като хората изпитвали съмнения по отношение на практиката на определени монаси, които познавали. Буда ясно им обяснил петте обета и ги приканил да ги спазват. За сметка на това, посоченият по-горе цитат за непрестанните съмнения по отношение на всичко напълно отсъства от сутрата.

Така че, ако се промени и само една дума от дадена сутра, то сутрата се превръща еретичен текст. Заради този изцяло измислен пасаж, който разгледахме, будизмът е изгубил много искрени практикуващи.

Надяваме се, че това, което ви обясних, ще помогне на други практикуващи и ако има и най-малката полза, нека всички да я получат.

Нека учението на Буда просъществува възможно най-дълго!

АМИТОФО!

II. Нов превод на Калама сутра (伽藍經) (превод от китайски):

我聞如是:
一時,佛遊伽藍園,與大比丘眾俱,至羇舍子,住羇舍子村北尸攝惒林中。
爾時,羇舍子伽藍人聞沙門瞿曇釋種子捨釋宗族,出家學道,遊伽藍園,與大比丘眾俱,來至此羇舍子,住羇舍子村北尸攝惒林中。彼沙門瞿曇有大名稱,周聞十方,沙門瞿曇如來、無所著、等正覺、明行成為、善逝、世間解、無上士、道法御、天人師,號佛、眾祐。彼於此世,天及魔、梵,沙門、梵志,從人至天,自知自覺,自作證成就遊。彼若說法,初善、中善、竟亦善,有義有文,具足清淨,顯現梵行,若見如來、無所著、等正覺,尊重禮拜,供養承事者,快得善利。我等應共往見沙門瞿曇,禮事供養。

Така чух: Един ден Буда, придружен от много монаси, пристигна в село Кесапута, където живееха Каламите. След това се отправи към гората Симсапавана, която се намираше на север от селото. В този момент Каламите научиха, че Гаутама, който се беше отказал от рода Шакя, за да стане монах и да открие истината, е дошъл в селото на Каламите с всички тези велики монаси и че те всички понастоящем си почиват на север от селото, в гората Симсапавана. Говореше се, че този монах има много имена и притежава цялата интелигентност и цялата мъдрост. Наричаха го „така дошъл“ или Гаутама, Онзи, който няма привързвания, Онзи, който е постигнал върховното просветление. Говореше се, че той има правилно поведение, че добротата му е безкрайна, че за него няма житейски тайни и че е най-ценният. Говореше се, че е истинският закрилник на учението. Наричаха го учител на всички небесни създания и Буда. И казваха, че всички чувстващи същества го подкрепят. В миналото и досега той бе небесно създание, дявол, Брахман, Свами, великият Брахман, човешко същество и бе живял на всички небеса и знаеше, че е просветлен. Той беше постигнал всичко и пред него вече нямаше никакви препятствия: той знаеше всичко това. Той знаеше как да говори на начинаещите и на напредналите и дори на онези, които искаха да изминат целия път и да станат буди. Думите му съдържаха истината. Буда беше показал как трябва да се държат монасите. Беше показал какво е татхагата. Беше показал какво е да се живее без привързване и какво е съвършеното просветление. За онези, които го уважаваха и му принасяха дарове, ползите наистина щяха да бъдат огромни!

羇舍子伽藍人聞已,各與等類眷屬相隨從羇舍子出,北行至尸攝惒林,欲見世尊禮事供養。往詣佛已,彼伽藍人或稽首佛足,却坐一面;或問訊佛,却坐一面;或叉手向佛,却坐一面;或遙見佛已,默然而坐。彼時,伽藍人各坐已定,佛為說法,勸發渴仰,成就歡喜,無量方便為彼說法,勸發渴仰,成就歡喜已,默然而住。

Тогава всички Калами изпитаха желание да занесат подаръци на Буда и всички те излязоха от селото си, защото желаеха да го видят. Когато застанаха пред него, някои го поздравиха. Онези, които го поздравиха, като му докоснаха краката, застанаха от едната страна, онези, които го поздравиха, без да му докоснат краката, застанаха от другата страна, а онези, които не го поздравиха, застанаха заедно. Най-сетне онези, които само гледаха отдалеч, също останаха заедно. Каламите седнаха и зачакаха Буда да заговори. За тях беше голяма радост, че го виждат. Те приветстваха Буда. Наистина всички бяха радостни и чакаха словата му.

爾時,伽藍人,佛為說法,勸發渴仰,成就歡喜已,各從坐起,偏袒著衣,叉手向佛,白世尊曰:「瞿曇!有一沙門梵志來詣伽藍!但自稱歎己所知見,而呰毀他所知所見。瞿曇!復有一沙門梵志來詣伽藍,亦自稱歎己所知見,而呰毀他所知所見。瞿曇!我等聞已,便生疑惑:『此沙門梵志何者為實,何者為虛?』」

世尊告曰:「伽藍!汝等莫生疑惑。所以者何?因有疑惑,便生猶豫。伽藍!汝等自無淨智,為有後世,為無後世?伽藍!汝等亦無淨智,所作有罪,所作無罪?

Най-сетне няколко Калами се изправиха и коленичиха пред Буда, като казаха: „О, почитаеми Гаутама, в нашето село идват брамини и казват, че притежават истината. Те хвалят своята истина и казват, че другите грешат. Така говорят учителите. Сега изпитваме съмнения и бихме желали да узнаем какво е правилно и какво е неправилно. “

Буда отговори: „Калами, не се оставяйте съмненията да ви тревожат. Ако се съмнявате, вие никога няма да сте твърди, когато взимате решения. Калами, вие все още не познавате чистата мъдрост и следователно не знаете дали прераждането съществува или дали прераждането не съществува. Калами, понеже не притежавате чистата мъдрост, вие не знаете дали онова, което правите, ще предизвика добра карма или лоша карма. Калами, има три вида карма. Причината за тези три вида карма е навикът. Заради навикът ще имате кармични плодове.

伽藍!當知諸業有三,因習本有。 云何為三?伽藍!謂貪是諸業,因習本有。伽藍!恚及癡是諸業,因習本有。伽藍!貪者為貪所覆,心無厭足,或殺生,或不與取,或行邪婬,或知已妄言,或復飲酒。伽藍!恚者為恚所覆,心無厭足,或殺生,或不與取,或行邪婬,或知已妄言,或復飲酒。伽藍!癡者為癡所覆,心無厭足,或殺生,或不與取,或行邪婬,或知已妄言,或復飲酒。

Калами, кои са тези три вида карма? Първият вид е алчността. Алчността се дължи на лоши навици, които образуват лошите плодове на алчността. Гневът и невежеството са вторият и третият вид. Отново лошите навици образуват лошите плодове на гнева и невежеството.

Калами, хората, които са изгаряни от алчност, са заслепени от нея и никога не са задоволени. Ето защо те могат да убиват хора, да взимат неща, които не им принадлежат, да изричат лъжи, да прелюбодействат или да приемат алкохолни напитки, без да могат да се откъснат от тях.

Калами, хората, които са раздирани от гняв, са заслепени от него и никога не са задоволени. Ето защо те могат да убиват хора, да взимат неща, които не им принадлежат, да изричат лъжи, да прелюбодействат или да приемат алкохолни напитки, без да могат да се откъснат от тях.

Калами, хората, които са затънали в невежеството, са заслепени от него. Ето защо те могат да убиват хора, да взимат неща, които не им принадлежат, да изричат лъжи, да прелюбодействат или да приемат алкохолни напитки, без да могат да се откъснат от тях.

伽藍!多聞聖弟子離殺斷殺,棄捨刀杖,有慚有愧,有慈悲心,饒益一切,乃至蜫蟲,彼於殺生淨除其心。

Калами, мъдрите ученици, които слушат моето учение, бързат да се отдалечат от убийствата и те никога повече няма да убиват. Те изоставят оръжията си, изповядват убийствата, които са извършили, и състраданието им нараства. Дори най-малките насекоми са от значение за тях и те няма да убиват повече. Така мъдрите ученици пречистват ума си.

伽藍!多聞聖弟子離不與取,斷不與取,與之乃取,樂於與取,常好布施,歡喜無悋,不望其報,彼於不與取淨除其心。

Калами, мъдрите ученици, които слушат моето учение, бързат да се отдалечат от кражбите и те никога повече няма да крадат. Хората, които изпитват радост, когато взимат онова, което не им принадлежи, свикват да постъпват по този начин и се превръщат в крадци. Изпълнените с мъдрост ученици пък обичат да практикуват щедростта. Те не са алчни или скъперници и не очакват нищо в замяна на щедростта си. По този начин те вече не изпитват радост, когато взимат онова, което не им принадлежи. Така мъдрите ученици пречистват ума си.

伽藍!多聞聖弟子離非梵行,斷非梵行,勤修梵行,精勤妙行,清淨無穢,離欲斷婬,彼於非梵行淨除其心。

Калами, мъдрите ученици, които слушат моето учение, бързат да се отдалечат от прелюбодействането и те никога повече няма да имат неподходящи сексуални контакти. Те практикуват с голяма упоритост, за да премахнат желанието си да имат неподходящи сексуални контакти. Благодарение на тази практика, която ги освобождава от всички замърсявания, те се отдалечават от всички видове желания и премахват желанието си да имат неподходящи сексуални контакти. Така мъдрите ученици пречистват ума си.

伽藍!多聞聖弟子離妄言,斷妄言,真諦言,樂真諦,住真諦不移動,一切可信,不欺世間,彼於妄言淨除其心。

Калами, мъдрите ученици, които слушат моето учение, бързат да се отдалечат от лъжите и те никога повече няма да излъжат. Те изричат само и единствено истината и са доволни да говорят истината, защото истината е постоянна и винаги е вярна. Другите хора им имат доверие, защото знаят, че те не биха излъгали. Така мъдрите ученици пречистват ума си.

伽藍!多聞聖弟子離兩舌,斷兩舌,行不兩舌,不破壞他,不聞此語彼,欲破壞此,不聞彼語此,欲破壞彼,離者欲合,合者歡喜,不作群黨,不樂群黨,不稱群黨,彼於兩舌淨除其心。

Калами, мъдрите ученици, които слушат моето учение, се въздържат да изричат противоположни слова и никога не биха казали различни неща на двама различни слушатели. Така те не искат да разрушат хармонията между хората и когато онези, които са били разделени, се съберат и се сдобрят, такъв ученик е щастлив. Тези ученици не бива обаче да стоят и да общуват само помежду си, а да се отворят и за другите хора. Така мъдрите ученици пречистват ума си.

伽藍!多聞聖弟子離麤言,斷麤言,若有所言,辭氣麤獷,惡聲逆耳,眾所不喜,眾所不愛,使他苦惱,令不得定,斷如是言。若有所說,清和柔潤,順耳入心,可喜可愛,使他安樂,言聲具了,不使人畏,令他得定,說如是言,彼於麤言淨除其心。

Калами, мъдрите ученици, които слушат моето учение, бързат да се отдалечат от оскърбленията и никога повече няма да изрекат вулгарност, защото никое чувстващо същество не желае да чуе подобно нещо. Те знаят, че тези думи пораждат страдание у другите и че това ще им попречи да напредват. Затова те избягват да произнасят тези слова. Речта трябва да е внимателна и спокойна, за да бъде чута добре и хората да могат да запазят спокойствие и да не се страхуват. Това им позволява да напредват. Така мъдрите ученици пречистват ума си.

伽藍!多聞聖弟子離綺語,斷綺語,時說、真說、法說、義說、止息說,樂止息說,事順時得宜,善教善訶,彼於綺語淨除其心。

Калами, мъдрите ученици, които слушат моето учение, бързат да избягват думите, които не съдържат смисъл и повече никога няма да изрекат такива думи. Речта им е точна и правилна и не съдържа измислици. Тя трябва да има смисъл, да може да прекратява кавгите и да бъде изричана в правилния момент. Мъдрите ученици се научават как най-добре да обучават другите. Така мъдрите ученици пречистват ума си.

伽藍!多聞聖弟子離貪伺,斷貪伺,心不懷諍,見他財物諸生活具,不起貪伺,欲令我得,彼於貪伺淨除其心。

Калами, мъдрите ученици, които слушат моето учение, бързат да се отдалечат от алчността и така те няма да се карат с хората и няма да имат желание да притежават онова, което видят. Така мъдрите ученици пречистват ума си.

伽藍!多聞聖弟子離恚,斷恚,有慚有愧,有慈悲心,饒益一切,乃至蜫虫,彼於嫉恚淨除其心。

Калами, мъдрите ученици, които слушат моето учение, бързат да се отдалечат от гнева. Когато се отдалечават от гнева, те започват да се срамуват и изпитват състрадание към всички същества. Състраданието им е насочено дори към най-малкото насекомо. Така мъдрите ученици пречистват ума си.

伽藍!多聞聖弟子離邪見,斷邪見,行於正見而不顛倒,如是見,如是說,有施有齋,亦有呪說,有善惡業報,有此世彼世,有父有母;世有真人往至善處、善去、善向,此世彼世,自知、自覺、自作證成就遊,彼於邪見淨除其心。

Калами, мъдрите ученици, които слушат моето учение, бързат да се отдалечат от погрешните възгледи и каквото и да правят, те се намират на правилния път и никога повече няма да се озоват на лош път. Онова, което казват, има смисъл и те могат да го докажат. Те практикуват щедростта и утвърждават пред другите, че има нисши пътища. Утвърждават също, че законът на карма съществува, че миналото и бъдещето също съществуват и че за всяко нещо има причина. Утвърждават, че мъдреците могат да ни водят към висшия път и в практиката от един живот в друг. Те познават и осъзнават нивото на собствената си практика. Така мъдрите ученици пречистват ума си.

「如是,伽藍!多聞聖弟子成就身淨業,成就口、意淨業,離恚離諍,除去睡眠,無調貢高,斷疑、度慢,正念正智,無有愚癡,彼心與慈俱,遍滿一方成就遊。如是,二三四方、四維上下,普周一切,心與慈俱,無結無怨,無恚無諍,極廣甚大,無量善修,遍滿一切世間成就遊。如是,悲、喜心與捨俱,無結無怨,無恚無諍,極廣甚大,無量善修,遍滿一切世間成就遊。

Така, Калами, мъдрите ученици успяват да пречистят поведението, речта и мисълта си. Те се отдалечават от гнева, кавгите, мързела и гордостта. Слагат край на съмнението и по-добре владеят егото си. Те имат правилното познание и мислене и се освобождават от невежеството. Сърцето им е изпълнено със състрадание и изпитват състрадание към всички същества. Тъй като са състрадателни, те не се ядосват на хората, не изпитват гняв, нито омраза и не се карат с никого. Умът им е толкова голям, че те непрекъснато практикуват щедростта където и да се намират. По този начин изпитват състрадание, радостни са и не изпитват гняв или омраза към другите, избягват конфликтите и са свободни от невежеството. Така те непрестанно практикуват щедростта и са способни да отидат навсякъде.

如是,伽藍!多聞聖弟子心無結無怨,無恚無諍,便得四安隱住處。云何為四?

По този начин, Калами, мъдрите ученици, които не изпитват гняв или омраза и не пораждат конфликти, могат да запазят спокойствие при четири вида обстоятелства. Тези четири вида обстоятелства са следните:

有此世彼世,有善惡業報,我得此正見相應業,受持具足,身壞命終,必至善處,乃生天上。如是,伽藍!多聞聖弟子心無結無怨,無恚無諍,是謂得第一安隱住處。

  1. В този или в следващия живот имам кармични семена, които ще породят добри или лоши плодове. Но ако моят възглед е правилен и спазвам предписанията, след смъртта си ще мога да отида в небесния рай или на някое място като земя на Буда. По този начин, Калами, учениците, които практикуват правилно, не изпитват гняв или омраза към другите и не пораждат конфликти и по тази причина няма да посеят лоша карма. Това е първият начин да се запази спокойствие.

復次,伽藍!無此世彼世,無善惡業報,如是我於現法中,非以此故為他所毀,但為正智所稱譽,精進人、正見人說其有。如是,伽藍!多聞聖弟子心無結無怨,無恚無諍,是謂得第二安隱住處。

  1. Калами, ако в този или в следващия живот нямам да получавам нито добри, нито лоши кармични плодове, защото не съм ги посял, но в този живот някой ме хули и аз въпреки всичко с правилния си възглед и с мъдростта си упорствам в практиката си, то тогава всички ще имат добро мнение за мен. Калами, по този начин практикуващите, които имат правилен възглед и не изпитват гняв или омраза към другите и не пораждат конфликти, няма да получат лоши кармични плодове по-късно и това е вторият начин да си осигурим спокойствие.

復次,伽藍!若有所作,必不作惡,我不念惡。所以者何?自不作惡,苦何由生?如是,伽藍!多聞聖弟子心無結無怨,無恚無諍,是謂得第三安隱住處。

  1. Калами, чуйте ме добре още веднъж: каквото и да правите не бива да извършвате лоши деяния. Това означава, че не бива имаме лоши мисли. Онзи, който не постъпва зле, не изпитва страдания. Чуйте ме отново, Калами, учениците, които не изпитват гняв или омраза към другите и не пораждат конфликти, защото нямат лоши мисли, по този начин си осигуряват третия вид спокойствие.

復次,伽藍!若有所作,必不作惡,我不犯世怖與不怖,常當慈愍一切世間,我心不與眾生共諍,無濁歡悅。如是,伽藍!多聞聖弟子心無結無怨,無恚無諍,是謂得第四安隱住處。

  1. Още веднъж, Калами, каквото и да правите, не постъпвайте зле! Така няма да ви е страх от хората и от това да присъствате в света. Изпитвайте състрадание към всички същества! Ако притежавате това състрадание, няма да се карате с чувстващите същества. Тогава умът ви ще е спокоен и радостен. По този начин, Калами, светите ученици, които имат правилен възглед и никога не са извършвали лоши деяния и не изпитват гняв или омраза към другите и не пораждат конфликти, винаги ще са спокойни и това е четвъртият вид спокойствие.

如是,伽藍!多聞聖弟子心無結無怨,無恚無諍,是謂得四安隱住處。

Калами, можете да видите, че е достатъчно да не се изпитва гняв или омраза към другите и да не се пораждат конфликти, за да се постигнат четирите вида спокойствие: вие ще бъдете спокойни в тези четири различни контекста. “

伽藍白世尊曰:「如是,瞿曇!多聞聖弟子心無結無怨,無恚無諍,得四安隱住處。云何為四?

Един от Каламите отговори на Буда: „Наистина е така, о, почитаеми Гаутама, че мъдрите ученици, които не изпитват гняв или омраза и не пораждат конфликти, могат да запазят спокойствие при тези четири вида обстоятелства:

有此世彼世,有善惡業報,我得此正見相應業,受持具足,身壞命終,必至善處,乃至天上。如是,瞿曇!多聞聖弟子心無結無怨,無恚無諍,是謂得第一安隱住處。

  1. В този или в следващия живот имам кармични семена, които ще породят добри или лоши плодове. Но ако моят възглед е правилен и спазвам предписанията, след смъртта си ще мога да отида в небесния рай или на някое място като земя на Буда. О, почитаеми Гаутама, по този начин учениците, които практикуват правилно, не изпитват гняв или омраза към другите и не пораждат конфликти и по тази причина няма да посеят лоша карма. Това е първият начин да се запази спокойствие.

復次,瞿曇!若無此世彼世,無善惡業報,我於現法中,非以此故為他所毀,但為正智所稱譽,精進人、正見人說其有。如是,瞿曇!多聞聖弟子心無結無怨,無恚無諍,是謂得第二安隱住處。

  1. Наистина е така, о, почитаеми Гаутама! Ако в този или в следващия живот нямам да получавам нито добри, нито лоши кармични плодове, защото не съм ги посял, но в този живот някой ме хули и аз въпреки всичко с правилния си възглед и с мъдростта си упорствам в практиката си, то тогава всички ще имат добро мнение за мен. О, почитаеми Гаутама! По този начин практикуващите, които имат правилен възглед и не изпитват гняв или омраза към другите и не пораждат конфликти, няма да получат лоши кармични плодове по-късно и това е вторият начин да си осигурим спокойствие.

復次,瞿曇!若有所作,必不作惡,我不念惡。所以者何?自不作惡,苦何由生?如是,瞿曇!多聞聖弟子心無結無怨,無恚無諍,是謂得第三安隱住處。

  1. Наистина е така, о, почитаеми Гаутама! Каквото и да правим не бива да извършваме лоши деяния. Това означава, че не бива имаме лоши мисли. О, почитаеми Гаутама! Онзи, който не постъпва зле, не изпитва страдания. Учениците, които не изпитват гняв или омраза към другите и не пораждат конфликти, защото нямат лоши мисли, по този начин си осигуряват третия вид спокойствие.

復次,瞿曇!若有所作,必不作惡,我不犯世怖與不怖,常當慈愍一切世間,我心不與眾生共諍,無濁歡悅。如是,瞿曇!多聞聖弟子心無結無怨,無恚無諍,是謂得第四安隱住處。

  1. Наистина е така, о, почитаеми Гаутама! Още веднъж, каквото и да правим, не бива да постъпваме зле! Така няма да ни е страх от хората и от това да присъстваме в света. Нека изпитваме състрадание към всички същества! Ако притежаваме това състрадание, няма да се караме с чувстващите същества. Тогава умът ни ще е спокоен и радостен. О, почитаеми Гаутама! По този начин светите ученици, които имат правилен възглед и никога не са извършвали лоши деяния и не изпитват гняв или омраза към другите и не пораждат конфликти, винаги ще са спокойни и това е четвъртият вид спокойствие.

如是,瞿曇!多聞聖弟子心無結無怨,無恚無諍,是謂得四安隱住處。

Наистина е така, о, почитаеми Гаутама! Ние можем да видим, че е достатъчно да не се изпитва гняв или омраза към другите и да не се пораждат конфликти, за да се постигнат четирите вида спокойствие: ние ще бъдем спокойни в тези четири различни контекста. “

瞿曇!我已知,善逝,我已解。世尊!我等盡自歸佛、法及比丘眾,唯願世尊受我等為優婆塞,從今日始,終身自歸,乃至命盡。」

Каламът добави: „О, почитаеми Гаутама! Сега напълно разбрахме и анализирахме Вашите думи. Почитаеми учителю, от днес ние, Каламите, вземаме убежище в Буда, Дхарма и Сангха. Ние молим Буда да ни приеме за ученици до края на живота ни. “ И така всички Калами станаха упасаки.

佛說如是。一切伽藍人及諸比丘,聞佛所說,歡喜奉行。

Всички Калами и всички монаси, които седяха наоколо, бяха изпълнени с радост от словата на Буда и обещаха да ги приложат на практика.

Partagez notre contenu sur