В Махаяна Махапаринирвана сутра можем да прочетем как Буда и някои от неговите ученици обсъждат най-добрия начин да се запази и поддържа учението. Буда им обяснява, че на първо време неговите думи трябва да се запишат на хартия. Той поверява тази задача на своя ученик Ананда. Буда също така заклева учениците си да спазват предписанията, които им е дал, и да идентифицират онова, което не отговаря на учението му.
След смъртта на тялото на Буда Ананда събира учениците около себе си, за да напишат онова, което днес е будисткият канон: компилация на всички сутри. Ананда сяда на мястото на Буда и започва да пита останалите кой вече е чувал определени слова на Буда и къде ги е чул. Всеки път когато някой каже, че е чул определена проповед, и останалите потвърдят, че тя наистина е изречена от Буда, Ананда я записва.
Учението на Буда се разделя на три периода: през първия, свързан с Аватамсака сутра, той обяснява природата на 52-та етапа на практиката. След това преподава будизма хинаяна (колесниците на шраваките и пратиека будите). После говори за будизма махаяна, за да очертае пътя към просветлението и продължава със специфичната мъдрост (Ланкаватара сутра и Шурангама сутра). Накрая след всички тези обяснения Буда обобщава учението си в Лотосовата сутра, която съдържа всичко в синтезиран вид.
Терминът „сутра“ следователно означава „словата на Буда“, но ако погледнем по-задълбочено, също така „проявлението на Буда, на истинското аз“. Впрочем всичко е проявление на истинското аз и по тази причина Буда казва, че никога не е идвал и никога не си е тръгвал, както и че никога не е говорил на своите ученици.
Нека добавим накрая, че сутрите са различни от шастрите, като последните съдържат словата на великите бодхисатви.