В момента коронавирусът се разпространява в повече от сто държави и вече има стотици хиляди заразени и десетки хиляди починали пациенти. Вече не говорим за епидемия, това е пандемия! Болестта и затварянето вкъщи са източник на тъга и депресия, защото хората са разделени от близките си или дори са загубили някои от тях.
Животът ни изведнъж се промени: затворени сме у дома и не можем да виждаме приятелите и познатите си, а някои дори са блокирани някъде в чужбина и не могат да се приберат. Всичко това поражда страх и паника или както казва Буда, непостоянството създава страданието.
Какво казва будизмът за короновируса?
Първо да си припомним китайската поговорка, че „затворената врата не спира доброто и злото“. Те са като сенки, които ни следват. В зависимост от извършеното от нас ще ни сполети добро или зло. За будизма нищо в живота не идва случайно и за всичко си има причина. Дори трите свята (на желанието, на формата и без форма) са продукт на истинското сърце, което наричаме алаявиджнана и което е индивидуално за всяко чувстващо същество. Всичко, което правим, е свързано с това сърце и когато се съберат необходимите условия, плодовете на нашите действия се появяват.
В будизма се говори за „калпа“, като една калпа е периодът на съществуване на една планета. Следователно едни калпи са по-дълги от други, защото една планета може да съществува по-дълго, ако се грижим за нея, или да изчезне, ако се стремим да я разрушим. Всички заедно можем да запазим Земята по-дълго, ако я поддържаме в добро състояние, и така да удължим нейната калпа, както например една къща би съществувала по-дълго, ако редовно се ремонтира.
Онези, които спазват десетте основни предписания (не убиват, не крадат, не лъжат, не прелюбодействат, не приемат алкохол, наркотици и други опияняващи или вредни субстанции, не злословят по отношение на монасите, не са горделиви, не са алчни, не се гневят и не клеветят трите съкровища), позволяват на нашата планета да съществува по-дълго. Техните действия, доколкото са съобразени с предписанията, не навреждат на чувстващите същества или на самата планета. Например един такъв човек би взел от земята само онова, от което наистина има нужда, и съответно не би се опитвал воден от алчност да заграби колкото се може повече. Той ще уважава чувстващите същества и ще внимава, когато задоволява нуждите си, да не лишава другите хора или животните от онова, което им е нужно на тях.
Ако обаче се поддадем на трите отрови (невежеството, гнева и алчността), Земята ще съществува по-кратко и нейната калпа ще е по-къса. Днес е очевидно, че насилието, което хората упражняват върху планетата си от алчност и невежество или върху самите себе си от гняв, изтощава Земята и нейните жители. Ние изсичаме нашите гори, тровим океаните и въздуха си и в крайна сметка самите себе си само защото сме невежи и алчно се стремим към все повече богатства и власт, непрестанно искаме това или онова и по този начин съкращаваме живота на нашата планета.
В Абидхарма коша бхашя шастра се казва, че вирусите и причиняваните от тях болести са нещо, от което трудно бихме могли да избягаме, тъй като са невидими и неведоми. В глава 9 на Агана сутра обаче Буда обяснява как да се държим в случай на епидемия. Една от причините за епидемиите и пандемиите е убийството на чувстващи същества, за да се нахраним с тях. Това ясно си личи от предишните кризи с болестта на Крайцфелд – Якоб („луда крава“), грипа H5N1 („птичи грип“) или грипа H1N1 („свински грип“). Епидемиите могат да се породят и от гнева, когато той се разпространява между хората като вирус например по време на война или когато различни групи хора или държави се обвиняват взаимно за различни неща и хората изпитват гнява и омраза едни към други. Епидемиите и пандемиите са момент, в който се проявяват последиците от нашите грешки и можем да си дадем сметка за тях. Следователно това е и моментът да ги поправим или изповядаме, за да можем ние и околните да се сдобием с повече спокойствие, което да се разпростре и върху всички останали. Онзи, който, като си признава грешките, действа по този начин, със сигурност по-късно ще се озове на някое небе.
В глава 6 на Карунапундарика сутра един добре запознат с болестите бодхисатва описва шест средства и четири метода, с които можем да се излекуваме. Шестте средства са следните:
• да живеем в хармония с онези, с които се намираме под един покрив, и да разпространяваме тази хармония сред околните;
• да избягваме безсмислените караници и дрязги;
• да разпространяваме чисти мисли около себе си.
• да спазваме предписанията на бодхисатвите и да ги разпространяваме сред околните;
• да придобием истински познания и да ги разпространяваме сред околните;
• да споделим по справедлив начин с другите ползите от действията ни.
Четирите метода са щедростта (материални дарения, преподаване на дхарма и премахване на страха, който някой може да изпитва към нас или към каквото и да е друго), думите, които намаляват страданията по най-доброжелателен начин, способността да се работи в сътрудничество и да връщаме към другите ползата от нашите действия. По този начин може да се осигури мир между държавите, хармония между хората и изкореняване на болестите или поне бързото оздравяване от тях. Ако щедростта наистина беше много разпространена сред хората, кому би липсвало необходимото, за да живее нормално? И ако всеки говореше мило и доброжелателно, как биха възникнали караници? А ако освен това всяка държава си сътрудничеше с другите вместо да се опитва да ги доминира, щеше ли да има войни? Четирите метода, изложени в тази сутра, определено са способни да осигурят мира между държавите и хармонията между хората и в това всеобщо помирение самите болести ще изчезнат или поне ще изгубят пагубните си ефекти.
Онези, които притежават мъдростта на просветлението, разбират, че всичко идва от истинското аз и че хората страдат, защото не го виждат заслепени от невежеството си. Невежеството в крайна сметка е виновно за проблемите ни, включително и за болестите. Ето защо бодхисатвите култивират състраданието и прилагат тези шест средства и четири метода, за да помагат на хората и да ги учат, като по този начин самите те се отдалечават от болестите. Най-добре е да вземем пример от тях и самите ние без забавяне да започнем използваме средствата и методите, ако желаем да променим нещата както за себе си, така и за другите.
Като се надяваме, че коронавирусът ще изчезне бързо, че обществото ще намери истинската хармония, че всеки един от нас ще е в добро здраве и в добри отношения с близките си, че всеки ще се научи да си помага сам и да помага на другите и най-сетне ще успее да се просветли, АМИТОФО!