Прераждането е централна концепция за източните религии, която е сравнително непозната на Запад, където господства християнската идея за един-единствен живот, след който следва съд, или съвременната нихилистична гледна точка, че смъртта е краят на всичко и след нея няма нищо. Християнската позиция поражда въпроса защо едни се раждат бедни, а други – богати, защо едни живеят кратко, а други – дълго, защо едни са здрави, а други – болни и т.н.
Стандартният отговор на християните, че Бог си има план за всеки и не ни е дадено да знаем защо е така, не е особено удовлетворителен. Също така, понякога християните критикуват прераждането, като казват, че подобна идея е вредна, тъй като означава, че може да отлагаме всичко за следващите си животи. Това, разбира се, съвсем не е така: да се получи човешко съществуване е трудно и ако не внимаваме какво правим, много лесно можем да пропаднем в някой от лошите пътища на прераждане и да станем животно или гладен дух или дори да се озовем в ада. Отделно, да срещнем истинското учение на Буда е изключително рядко събитие и ако пропуснем възможността да практикуваме, тя едва ли ще се появи отново в близко бъдеще. В този смисъл будизмът насърчава всички да практикуват колкото може повече и по-усърдно и без да губят никакво време или да чакат някой следващ живот.
Нихилистичната идея, че всеки се ражда случайно и също толкова случайно умира, без да има някаква специална причина за това, и след смъртта всичко приключва, на пръв поглед изглежда трудно оборима предвид нашите днешни знания. Освен това, привържениците на това схващане понякога твърдят, че прераждането е примитивна теория, измислена в древността, на която не би трябвало да робува никой образован човек.
Трябва да се има предвид обаче, че когато в свещените писания на индуизма, а след това и в тези на будизма, се говори за прераждане, не става дума за някаква теория, а учителите от онази епоха посочват свои лични наблюдения и опитности. Впрочем и днес има хора, които си спомнят отделни събития от минали животи и ги споделят с другите. Разбира се, всеки е свободен да каже, че въз основа на собствения си опит не е сигурен дали има прераждане, но ако е честен, няма как да твърди, че е сигурен, че няма прераждане. Не би трябвало да проявяваме излишна гордост по този въпрос и да си мислим, че познаваме света много по-добре, отколкото са го познавали древните учители особено като се има предвид, че в днешно време отшелничеството и високото ниво на медитация, характерни за онова време, изглеждат съвършено непостижими за повечето от нас.
Понякога онези, които имат желание да отрекат прераждането, изтъкват, че населението на Земята непрекъснато се увеличава и е значително по-голямо от онова в древността, а би трябвало да не променя размера си, ако хората наистина се прераждаха. В будистките сутри обаче подробно се описва устройството на Вселената, на това, което наричаме Чистата земя на Буда Шакямуни, и в нея има множество нива на съществуване. Тук на нашата планета ние се намираме на едно от тези нива, но съществата от другите нива, а също и онези, които са на нашето ниво, но на други планети, спокойно могат да се преродят при нас. По тази причина броят на населението може да варира значително, без това да поставя прераждането под съмнение.
Но какво всъщност е това прераждане, за какво точно става въпрос? В будизма се казва, че съществата се раждат под различни форми и на различни места. С други думи, тялото във всеки живот е различно, макар че понякога може и да има някои подобни черти с телата от предишните животи. Умът също е различен – човек може да има съвършено различни убеждения и интереси спрямо онези в предишните си животи. Впрочем това е особено очевидно, когато говорим за прераждане от животно в човек или обратното – тогава телата и умът са много различни.
Но в такъв случай каква е връзката между тези различни животи, щом в един живот чувстващото същество може да е животно, в друг – мъж, в трети – жена и т.н., след като може да се роди в различна страна, да има различно образование и убеждения?
Връзката е онова, което се нарича карма, т.е. че всичко, което се проявява, се случва въз основа на извършеното в предишните животи. С други думи, дали някой ще се роди на едно или друго място, под една или друга форма, дали ще има пари или ще е беден, дали ще е здрав или болен, красив или грозен – всичко това се определя от кармата, т.е. от делата, думите и мислите в предишните животи. Впрочем сегашното поведение също оказва своето влияние и би могло да смекчи или усили последствията от миналите ни деяния.