На Запад традиционно се изповядва християнството и съответно познаването на източните религии е доста ограничено. Това има предимства, тъй като така можем да започнем „на чисто“, но пък, от друга страна, не е трудно да се заблудим, тъй като определени, общоприети на Изток неща ни изглеждат екзотични и дори невероятни.
Но да не се отклоняваме – сред нас има хора, които твърдят, че най-важното е да се следва учител, който е представител на определена традиция и съответно може да се види кой е бил неговият учител, учителят на неговия учител и т.н. Това не е лошо, но колкото и да проверяваме кой на кого е ученик и да се връщаме назад във времето, е трудно да сме сигурни, че съответното устно предавано учение идва директно от Буда и че е стигнало до нас непроменено, като в крайна сметка излиза, че този начин за проверка не е кой знае колко надежден.
Други пък прочитат определени текстове, за които някой твърди, че са от Буда, харесват ги или поне харесват част от тях и започват да твърдят, че това е будизмът. Това също не изглежда надеждно, тъй като в подобни текстове обикновено се изразяват личните пристрастия на авторите и в тях лесно се стига до наблягане на определени елементи като отсъствието на аз, а в същото време се пренебрегват и дори яростно отричат други като прераждането, кармата и т.н. Да се приема само онова, което ни допада, и да се отхвърля останалото е нормално човешко поведение, което обаче не води към истината.
В случая вероятно е необходим един малко по-балансиран подход, както и да се осъзнае нещо очевидно: от една страна, имаме сутрите, които съдържат казаното от Буда, а от друга, за да се разбере наистина учението и да се практикува правилно, обикновено са необходими напътствията на просветлен учител.
Разбира се, специално преводите на сутрите на английски и други западни езици често са неточни и непълни и за съжаление са силно повлияни от личните пристрастия и разбирания на преводачите. Този проблем не е уникален и е наблюдаван многократно включително при преводите от санскрит на китайски в древността, когато са правени по няколко превода на едни и същи текстове. В същото време няма как да отречем, че във всички сутри се говори ясно и категорично за прераждане, карма, т.е. плодовете, които берем заради миналите си действия, богове и различни светове или нива на съществуване и в този смисъл няма как тези неща да се отричат, ако сме последователи на будизма. Нещо повече, доколкото между сутрите няма противоречия, трябва да ги приемем, тъй като в противен случай просто няма да има на какво да се опрем, за да кажем, че практикуваме будизма. Това не изключва необходимостта да бъдем внимателни и ако някоя сутра противоречи на останалите или даден пасаж изразява нещо, което го няма никъде другаде, изглежда оправдано да проявим скептицизъм.
Що касае учителите, там също има деликатни моменти и съвсем не е лесно да се прецени, но ако казваното от тях противоречи на сутрите или пък те нарушават предписанията, като например пият алкохол или се отдават на неморални действия, то е ясно, че няма да научим нищо хубаво от тях и още по-малко някакво будистко учение. Впрочем значението на спазването на предписанията е подчертано в много сутри (напр. Махапаринирвана сутра), което ясно показва, че будизмът не се изразява само в приказки или медитация, но и в конкретни изисквания и действия.
И накрая, не бива да забравяме, че както се посочва в сутрите и шастрите, Буда и бодхисатвите закрилят и помагат на онези, които искрено се стремят да изучават и практикуват будисткото учение, така че дори сутрите да ни се струват неразбираеми и около нас да няма подходящи учители, не бива да губим надежда и трябва просто да постоянстваме в търсенето си.