Ние често погрешно вярваме, че най-големите ни врагове в живота са другите, т.е. онези, които ни нараняват, предават или потискат. Тогава гневът, омразата и желанието за мъст изпълват ума ни и може дори да си фантазираме, че ще получим справедливост чрез отмъщение. Преди повече от две хиляди години обаче Буда ни донася една нежна, но и въздействаща мъдрост, че нашият истински враг не се намира отвън, а вътре в собственото ни сърце.
Историята
В Паринирвана сутра се казва, че един ден, докато Буда пътувал с монасите си в околностите на Вайшали, една прочута куртизанка на име Амбапали дошла начело на петстотин разкошно облечени прислужници да му отдаде почитта си. С прекрасните си одежди и изящен грим те представлявали бляскаво зрелище.
Като ги видял да се приближават в цялото им великолепие, Буда се обърнал към монасите си и им казал: „Виждате ли тези жени? Въпреки цялото си изящество те приличат на боядисани вази: на външен вид са възхитителни, но отвътре са нечисти.“
Тези думи не са израз на презрение към жените. Те са предупреждение за слабостта на човешката природа: колко лесно се поддаваме на външния блясък и се губим в търсенето на петте сетивни удоволствия. Колко пъти сме постъпвали така? В ежедневието ние се стремим към красота, богатство, слава и сетивни наслади, тъй като сме убедени, че всичко това ще ни направи щастливи. Не си даваме сметка обаче, че през безбройни животи, блуждаещи в цикъла на преражданията в трите свята, сърцето ни е било завладяно от това, което в будизма наричаме трите отрови: алчност, омраза и невежество. Причината е, че не сме култивирали правилно разбиране за Дхарма (будисткото учение) и че нямаме ясна представа за истинската природа на живота.
Тогава Буда поучи монасите си: „По-добре е да си счупиш костите, да прободеш собствения си мозък или да изгориш тялото си, отколкото да позволиш на ума си да се ангажира с вредни действия.“
След това той разкри една дълбока истина за собствения си път: „Започнах да се боря с ума си преди безброй калпи. Не се вслушвах в този ум и не му се поддавах, а практикувах с постоянство и енергия, неуморно се стремях да се развивам, докато достигнах върховно просветление чрез собствената си практика.“
Това означава, че през безброй калпи Буда е водил борба със съзнателния си ум, жаден за петте сетивни удоволствия. Той никога не се е поддавал на привързаностите на този ум, омърсен от петте желания, а е практикувал с непоколебима решителност, вървейки срещу течението, и чрез непрекъсната практика най-сетне е станал буда.
Изреченото може да изглежда радикално, но всъщност то е най-сериозно предупреждение срещу това да не позволим на нашите илюзорни мисли да ни владеят. Истинската смелост не се състои в това да победим другите, а да овладеем собствените си желания и илюзии. Единствено тази вътрешна борба позволява да се развият качествата и да се натрупат заслугите, които водят до освобождаване от цикъла на преражданията.
Накратко, самият Буда е признал, че се е борил със собствения си помрачен ум през безброй животи. Именно тази борба, а не завладяването на външния свят, е ключът към освобождението.
Видео: https://youtu.be/DElz-YL31nc