Дамамуканидана сутра, глава 8
Имало някога едно далечно и красиво царство, наречено Шравасти. Там живял богат и добър човек със своята жена. Те имали прекрасно малко момченце, което всички наричали „Златна монета“.
Когато Златна монета се родил, юмручетата му били стиснати и никой не успявал да ги отвори.
Родителите му, които започнали да се притесняват, накрая успели да ги отворят и с изненада открили по една блестяща златна монета във всяка ръка.
Те били възхитени, но когато взели монетите, се случило нещо още по-чудно – на мястото, където се намирали монетите, се появили нови жълтици! Колкото и да ги взимали, в ръцете му като по магия се появявали все нови и нови златни монети.
Семейните сандъци бързо се напълнили с жълтици, но в ръцете на Златна монета непрекъснато се появявали нови и нови монети. Той пораснал и станал умно и мило дете. Един ден той казал на родителите си:
„Искам да се уча при Буда и да помогна на много хора. Може ли да ми дадете вашето позволение? “
Родителите му не били много съгласни, но понеже усещали, че детето им има мисия, в крайна сметка му разрешили.
Златна монета отишъл там, където живеел Буда, поклонил се с уважение и казал:
„Моля, позволете ми да стана монах и да овладея учението!“
Буда се усмихнал и изпълнил молбата му. Златна монета обръснал главата си, облякъл монашеска роба и станал млад послушник. Когато достигнал нужната възраст, той получил монашеските предписания и официално станал практикуващ.
В деня на замонашването си той трябвало да поздрави всички монаси един по един. Всеки път когато Златна монета коленичел, за да поздрави, и дланите му докосвали земята, там се появявали две златни монети. След всеки поклон златните монети оставали на земята, като благословия, посята по пътя.
Златна монета практикувал усърдно и накрая получил плода на архат, т.е. станал много мъдър, чист и просветлен човек.
Един ден почитаемият Ананда попитал Буда:
„Защо Златна монета се е родил с жълтици в ръцете си? Направил ли е нещо добро?“
Буда отговорил:
„Много отдавна, т.е. преди 91 калпи, имаше Буда, наречен Випасин. По онова време хората му даряваха много неща както на него, така и на неговите ученици. Имаше и един беден човек, който се прехранваше, като продаваше дърва. Един ден, след като спечели две жълтици, той видя Буда и неговите монаси и изпълнен с радост, им подари тези две златни монети.
Благодарение на това си добро действие, в продължение на тези 91 калпи, той всеки път се раждаше с жълтици в ръцете си и винаги имаше много пари. Този беден човек е монахът Златна монета, който познавате днес.“
Буда продължил:
„Така, скъпи ученици, дори ако имате съвсем малко, но сте готови да го споделите и да помогнете на другите, вие посявате семената на добрата карма и ще получите много благословии! “
Като чули думите на Буда, многобройните присъстващи там дълбоко се трогнали. Някои постигнали определени равнища на мъдростта, а други дали обет да помагат на чувстващите същества да се просветлят. Всички радостно приели учението и започнали усърдно да практикуват.
Някои поуки от тази история:
Едно добро действие, колкото и да е скромно, може да донесе голяма благословия.
Да се споделя и да се дава са прекрасни неща.
Ние трябва да ценим всяка възможност да помогнем на другите, дори да е нещо малко.