Дамамуканидана Сутра, глава 29
Имало едно време на място, наречено Раджагриха, много бедно браминско семейство. Мъжът работел усилено на полето всеки ден, докато жена му, Кхема, се трудела неуморно у дома ден и нощ. Въпреки усилията им, те едва свързвали двата края, често страдайки от глад и студ.
Една зимна нощ, когато леденият вятър духал, браминът се свил в един ъгъл на леглото си, гледайки уморените очи на жена си. Той въздъхнал:
„Защо сме толкова нещастни? Обработваме толкова много земя, но нищо не се ражда. Кредиторите чукат на вратата ни всеки ден, а къщата ни се разпада.“
Кхема нежно докоснала ръката на мъжа си и тихо му казала:
„Не губи надежда. Ще се намери решение.“
Един ден се разчуло, че в селото са дошли Буда и неговите ученици. Буда и неговите четирима велики ученици – Махакашяпа, Махамаудгаляяна, Шарипутра и Ананда – били известни със своята доброта, състрадание и мъдрост, като често помагали на бедните.
Чувайки това, очите на брамина светнали:
„Може би те могат да ни помогнат! Казват, че са много добри. Ако ги поканим да се нахранят у нас, може би ще ни донесат късмет.“
Така браминът и Кхема решили да приготвят ядене и да поканят четиримата светци у дома си. Кхема взела пари и ориз назаем, като дори малко поработила при различни хора, за да може да приготви скромна храна с искрено сърце.
Когато четиримата светци пристигнали в скромния дом на брамина, те усетили истинска топлина и искреност, въпреки че мястото било съвсем обикновено. Браминът и Кхема лично поднесли храната с голямо уважение. След като се нахранили, светците, усещайки добротата на Кхема, я посъветвали да приеме осемте предписания, като се надявали, че това ще я защити от нещастието.
Кхема последвала техния съвет и приела предписанията с истинска вяра.
Няколко дни по-късно царят по време на обиколка срещнал престъпник, вързан край пътя. Разчувстван от молбата на човека за храна, царят обещал да го нахрани, но забравил да изпълни обещанието си до късно през нощта. Когато се сетил, той веднага наредил някой да отиде и да занесе храната, но никой не искал да излезе в такъв късен час заради опасността.
Научавайки за това, Кхема си спомнила, че осемте предписания ще я защитят от злото. Затова тя смело предложила да занесе храната.
По пътя срещнала гладна якша, която току-що била родила петстотин деца и била отчаяно гладна. Въпреки че якшата първоначално възнамерявала да изяде Кхема, тя била изумена от нейната преданост и вяра и не посмяла да ѝ стори зло. Вместо това, якшата поискала храна, и Кхема щедро споделила с нея онова, което имала. В знак на благодарност, якшата дала на Кхема гърне със злато.
След това Кхема срещнала сестрата на якшата, Ламба, и брат ѝ, Фенаки, които също били впечатлени от нейната доброта и вяра. Те също й дали гърнета със злато. При завръщането си у дома, Кхема донесла три гърнета със злато и получила хиляда кюлчета сребро от царя като награда. Така нейното семейство забогатяло.
Браминът по-късно станал висш министър и семейството процъфтявало. Те поддържали вярата си, често канели Буда и неговите ученици у дома си и извършвали добри дела. Накрая, като слушал учението, браминът пречистил ума си и достигнал плода на Шротапанна, т.е. първия плод на архат.
Тази история ни учи на важността на добротата, вярата и спазването на обещанията. Въпреки бедността си, Кхема никога не загубила надежда и била готова да изтърпи трудности, за да помогне на другите. Нейната доброта и искреност трогнали светците и духовете и в крайна сметка ѝ донесли щастие.
В живота ние също ще срещаме трудности и нещастия. Но ако запазим сърцето си добро и не се отклоняваме от правилния път дори в най-трудните моменти, благословиите ще дойдат рано или късно. История на Кхема ни показва, че добрите хора ще бъдат облагодетелствани от небето, и че спазвайки обещанията си и следвайки правилата, можем да избегнем нещастието и да намерим щастието.
Така, колкото и да е труден животът, трябва да вярваме, че стига да имаме добри намерения и никога да не се отказваме, дните ни със сигурност ще станат по-добри и по-светли!
Видео: https://youtu.be/xAku16K1Upg