Истинският смисъл на будизма се намира отвъд думите и няма как да го изразим чрез езика. От основните принципи на учението (дхармата) на Буда следва, че трябва да установим какъв е произходът на живота и вселената и така да отговорим на много въпроси и да разпръснем съмненията.
Търсенето на тези отговори доминира историята на човечеството от самото ѝ начало и ние продължаваме да си задаваме едни и същи въпроси, които се възправят като непреодолимо препятствие пред човешката логика и разсъждения. Всъщност дхармата на Буда също се нарича „непостижими за ума дхарми“.
Нивото на мъдрост и реализация в будизма далеч надхвърля онова, което може да се постигне, като се прилагат принципите на науката и нейните инструменти. Тъй като се съсредоточават само върху въпросите, свързани с материалното проявление, съвременните учени никога няма да открият абсолютната реалност – осмото съзнание.
Защо твърдим това? Съгласно Йогачарабхуми (Трактат за етапите на йогийската практика) съществуват два вида мъдрост: светската мъдрост и трансцендентната мъдрост. Светската мъдрост се придобива с опита и размишленията и ни позволява да живеем в обществото. Това е мъдростта, която овладяваме, например, в училище или в университета.
Трансцендентната мъдрост, от своя страна, означава мъдростта на освобождението и я намираме единствено в будизма. Принципите, преподавани от Буда при трите завъртания на колелото на дхарма, се различават от всичко, което може да бъде научено в нашия модерен свят – финанси, информатика, маркетинг, …
Учението на Буда не е продукт на мисълта и не е нещо, което се развива и променя от поколение на поколение. Напротив то е определено от самия Буда, който лично е придобил несравнимата и съвършена върховна мъдрост.
Будисткото учение се основава директно на мъдростта на Буда и съдържа петдесет и два предварително определени етапа, които водят до пълната реализация. Това е процесът, който трябва да бъде следван от всички ученици, които искат да напредват постепенно към просветлението, а след това и към нивото на буда.
Впрочем днес често се говори за „пустотата“ като върховен будистки принцип, но онези, които се кълнат в нея, често имат големи затруднения да обяснят за какво става дума. Причината е, че ако приемем, че тази идея означава само и единствено че феномените се появяват взаимозависимо, е много лесно да затънем в нихилизма. Ако това беше вярно, изчезването на един феномен би довело до изчезването на всички феномени, с които е взаимозависим, и не би останало нищо. Не е трудно да разберем защо днес има „будисти“, които си позволяват да се съмняват в прераждането или дори да отричат съществуването му, а неправилното им разбиране на „пустотата“ поставя под съмнение причинно-следствените връзки, т.е. самата основа на будизма.
Ако вярваме в тази „пустота“, която в крайна сметка е само концепция, измислена от ума ни, защо трябва да полагаме усилия да изучаваме и практикуваме будизма? За какво ни е да четем всички сутри и шастри, да спазваме предписанията или да практикуваме парамитите?
В действителност, да се разбере истинският смисъл на „пустотата“ е най-важната цел в будизма, но тя не може да се постигне с хитроумни и повърхностни размишления по отношение на тази дума, както често се прави днес. Истинската практика минава през нашето ежедневно поведение, нашите думи и мисли.
Пожелаваме ви да успеете да практикувате наистина и да се просветлите, за да разберете поне малко какво наистина означава „пустотата“.
АМИТОФО!