Понякога Буда се обръщаше към децата и ги учеше и възпитаваше като учител и баща. Той прибягваше до параболи, сравнения и истории и започваше да говори за по-абстрактни въпроси и да им преподава петте предписания едва когато навлезеха в юношеството.
Буда се обръщаше към децата по същия начин както към своя собствен син, но винаги съобразяваше думите си с характера на всяко от тях. Според него някои деца, подобно на дивите коне, нямаха особено желание да водят диалог и да проявяват уважение, а други, подобно на слона, умееха да слушат и да следват съветите, които получаваха. Така той препоръчваше да се припомнят на държащите се като диви коне деца наказанията, които ги очакваха, ако не постъпваха правилно, за да им се спестят много по-тежките последствия, които щяха да ги сполетят, ако бяха оставени да правят каквото пожелаят. Той наблягаше също така на значението на правилните мисли, думи и действия всеки път, когато децата направеха някоя глупост. Той винаги даваше личен пример, тъй като беше наясно, че едно дете няма да вярва на възрастен, който говори едно, а върши друго. По този начин той постъпваше и със сина си Рахула, който беше буйно дете и често лъжеше. Например, когато Буда отсъстваше, той казваше на посетителите, че баща му е там, а ако не беше отишъл никъде, ги лъжеше, че е излязъл. За да помогне на сина си, Буда прибягна до ритуала, при който хората миеха краката си преди да посетят някой манастир и преди да го напуснат. И така той изми краката си и зададе следния въпрос на Рахула:
„Рахула, водата, в която измих краката си, става ли за пиене?“
„Не – отговори синът му, – защото водата е мръсна.“
„А ако налея тази вода в друг съд, ще мога ли да я изпия?“
„Не – отново отговори детето, – защото водата ще продължи да е мръсна.“
„А ако взема друг съд, но пак налея същата вода, ще мога ли да пия от нея?“
„Не, защото водата не се е променила.“
„Знаеш ли какво, Рахула? Така е и с лъжите! Ти можеш да говориш различни неща, да се представяш по различен начин, дори да станеш монах, но това няма по никакъв начин да промени лошия ти навик да лъжеш. Впрочем когато преливаш мръсната вода в друг съд, в предишния съд също остава малко мръсотия на дъното и той не става чист. Както никой не би поискал да пие от съд с мръсна вода, така никой няма да има доверие на лъжец и дори ако той излее мръсната вода на лъжите си, винаги ще остава достатъчно на дъното, за да не позволи на някой да му повярва.“
Рахула, който до този момент не си беше дал сметка, че малките му лъжи можеха да породят големи страдания, се изповяда и обеща повече да не лъже.