Меню Затваряне

Основни понятия в будизма

Без никакви претенции бих искал да споделя гледната си точки за това какво е будизмът с цел да помогна на западния читател (бел. прев. т.е. онзи, който не е израснал с източната култура), който, от една страна, се чувства привлечен от това учение, но от друга, не разбира дори основните понятия. Тази трудност се дължи на факта, че свещените будистки текстове са преведени доста зле, а много учители и особено ламите и ринпочетата на тибетския будизъм не желаят да накърняват вярванията на своите западни ученици, за да могат да продължат да се възползват от паричните им дарения. Много жалко, но нещата стоят именно по този начин!


Впрочем сега е моментът да уточня, че има текстове от просветлени учители, в които много добре се обяснява учението на Буда, и следователно моят текст има за цел единствено да представи няколко основни момента по начин, подходящ за хората, родени на Запад, които нямат никаква представа от будизма и които често са научени да мислят в рамките на материализма и картезианството. По тази причина целта ми не е да убедя читателя да повярва в будизма, а по-скоро да го информирам какви точно са вярванията, без които човек всъщност се намира извън учението на Буда. Това е необходимо, за да може читателят да се ориентира в множеството съществуващи текстове и напътствия, като се има предвид, че дори индуски, тантристки и всякакви други учители понякога си позволяват уж да цитират Буда или да го включват като действащо лице в напълно измислени от тях истории с цел да подкрепят собственото си учение.

  1. Прераждането.

Никой не може да твърди, че е будист, и да отрича прераждането.

Защо?

Всъщност е съвсем просто: целта на учението на Буда е да се освободим от цикъла на прераждането и следователно е абсурдно да се опитваме да се освободим от нещо, в чието съществуване не вярваме. Впрочем за прераждането се говори в множество свещени текстове: там се посочват по-специално събития от миналите животи на някои от участниците, за да им бъдат обяснени причините за сегашното им положение. С други думи, става дума за тяхната карма, което ни довежда до точка 2.

  1. Кармата.

Никой не може да твърди, че е будист, и да отрича съществуването на кармата.

Но какво всъщност е кармата?

Понятието само по себе си не е сложно: става дума за връзките между причини и следствия, т.е. за причинно-следствените връзки. Или още по-конкретно всичко, което ни се случва, е причинено от нашите мисли, думи и действия, които сме извършили в миналото. Нашите действия са „семената“ (причините), а когато условията са благоприятни, се проявяват „плодовете“ (следствията).

Важно е да се подчертае, че нищо не е случайно – случайността, която ни е толкова скъпа на нас западняците, не съществува: нашите мисли, нашите думи и нашите действия са причината за всичко онова, което сме – богати или бедни, красиви или грозни, дълголетни или с кратък живот и т.н.

В същото време не говорим за фатализъм, напротив: според будизма като действаме правилно, ние сме способни да променим собствената си карма и да се устремим към постигане на нивото на Буда; казано по друг начин, на всяка срещната от нас трудност е необходимо да намерим най-доброто решение и по този начин да трансформираме кармата си в положителна посока.

Например, за да може от едно семенце да се роди плод са необходими определени условия като слънчева светлина, почва и вода. Ако посадим едно и също семе на праскова на две различни места при различни условия (слънчева светлина, почва и вода), плодовете ще са напълно различни. Казано иначе, като променим условията, ние получаваме различни плодове.

Следователно практиката на будизма се състои в това да приемаме последствията от миналите ни действия и да се опитваме да намалим или да смекчим лошите кармични плодове, като променяме условията!

Защо наблягаме толкова на прераждането и кармата, които впрочем са свързани, тъй като причината за прераждането е именно натрупаната карма?

Защото будизмът не е психическа терапия или психологически подход въпреки че от „модерна“ и особено западна гледна точка е много изкусително да го възприемаме именно така. Будизмът е много дълбок и отива много по-далеч от всичко, което може да ни предложи съвременната психология. Да се правят опити да се обясни будизмът въз основа на познания от психологията е доста рисковано и ограничаващо.

В будизма говорим за пълна трансформация, което ни води до точка 3.

  1. Предписанията.

Никой не може да твърди, че е будист, и да нарушава грубо предписанията.

Какво впрочем са предписанията?

Това са правилата, които будистите спазват, за да напредват по пътя към нивото на Буда.

Те са многобройни, но основните включват забрана да се убива, да се лъже, да се краде, да се прелюбодейства или да се приемат алкохолни напитки или наркотични вещества (включително тютюневи изделия).

Много е важно да се разбере, че тези правила трябва да се спазват при всякакви обстоятелства и особено от страна на „великите“ учители, лами и ринпочета. За съжаление в много случаи представителите на тибетския будизъм нарушават грубо тези правила – сещам се за два примера: от една страна, Далай лама, който консумира месо и, от друга, Трунгпа ринпоче, печално известен със сексуалната си разюзданост и злоупотребата си с алкохол и тютюневи изделия.

Нека си припомним, че кармата е резултатът от нашите мисли, думи и дела и следователно консумацията на месо, т.е. участието в убийството на животни или отдаването на сексуална разюзданост води до много тежки последствия. Тъй като не става дума просто за психологически подход тези деяния ще породят тези последствия независимо от претендираното „духовно“ ниво на извършителя или пък неговите медитационни умения. Впрочем би било доста учудващо, ако някой, който е неспособен да овладее собствените си подтици и да спазва основните правила, успее да постигне добро ниво на концентрация – това е твърде малко вероятно!

Всички учения, които в този момент се котират добре на Запад като тантра или някои смеси между индуизъм и други религии, предлагат единствено психологически подход, т.е. представят се като методи за работа с психиката. Това се приема добре от онези, които са научени да мислят в рамките на материализма и картезианството, а и е много по-лесно да си представяме нещата и да градим погрешни разсъждения вместо наистина да практикуваме и да променим всекидневното си поведение, т.е. да се заемем сериозно с лошите си навици.

Това обаче е единственият начин наистина да се практикува будизма и не бива в никакъв случай да си въобразяваме, че като се концентрираме върху някоя точка по тялото ни (или чакра, както е модерно да ги наричат) или повтаряме някаква мантра като „Ом“, ще напреднем по пътя на Буда.

Заключение:

Важно е да се разбере, че будизмът ни учи как да живеем, за да можем да се освободим от лошите ни навици и да постигнем нирвана, да излезем от цикъла на прераждането. Става дума за много сериозен ангажимент, който изисква много усилия, и не можем в никакъв случай да вземем това, което ни харесва, и да игнорираме или отречем онова, което ни изглежда трудно. Ако действаме по такъв начин, със сигурност не само няма да напреднем, но и ще станем жертва на мошеници, тъй като има достатъчно безскрупулни хора, които винаги ще ни кажат онова, което искаме да чуем, с единствената цел да се възползват от нас.

Не става дума и за психологически анализ или самохипноза или по-точно това е само една съвсем малка част от учението. Наистина днес има хора, чиито нужди са задоволени и които водят едно относително спокойно съществуване особено в сравнение с онова, което се случва в други части на света. Понякога обаче тези хора се чувстват нещастни и дори изпадат в депресия и тогава започват да търсят някаква чудодейна практика, често източна, която да им донесе щастието, към което толкова се стремят. На тези хора бих желал да кажа, че будизмът наистина може да им помогне, но не става дума за магическа формула или за успокоителните и фантазьорски приказки на някой гуру като: „Господ действа чрез нас и следователно не бива да се ядосваме, защото Той е отговорен, а не ние“, а за всекидневна практика, която ще ни отведе към истината за света, която всеки лично трябва да докаже на самия себе си. Това е единственият начин да бъдем сигурни, че онова, което правим, е наистина правилно. Тази практика естествено е свързана със спазването на предписанията и е необходимо винаги да помним крайната цел: да се освободим от цикъла на прераждането, т.е. от страданието и да помогнем на всички чувстващи същества да се освободят на свой ред.

АМИТОФО!