Меню Затваряне

Петте периода и трите вида учения


За последователите на будизма е необходимо да използват мисловното си съзнание, за да преценят дали казваното от учителите е вярно или не, като го сравнят със съответните сутри, и дали може да бъде приложено във всекидневния живот. Евентуалните несъответствия са основателна причина да се усъмним в съответния учител, колкото и да е известен или да ни харесва,

тъй като в никакъв случай не бива да се оставяме да бъдем заслепени от емоциите си, а напротив трябва да се опрем на разума си и на истинския смисъл на будизма.

Важно е да се запитаме и защо искаме да станем буда и по какъв точно начин смятаме да го постигнем. Ако просто следваме някаква прищявка или желание за самоизтъкване, то едва ли ще успеем да напреднем особено. Будизмът не се изразява в търсене на щастието или стремеж към охолен живот и слава. Нека тук припомним, че основната му цел е да се стане буда, без при това да се търси някакво егоистично удовлетворение и че не бива просто да слушаме думите на някой учител, а и да осмисляме и проверяваме доколко казаното от него отговаря на сутрите и на реалността, а и дали от време на време не си противоречи сам на себе си. Ако постъпваме по този начин, ние бързо ще постигнем мъдростта на освобождението.

Учителят Сюендзан казва, че дхарма се дели на пет периода и три вида учения. Първият период, с продължителност три седмици, отговаря на Аватамсака сутра, т.е. на времето, през което Буда е преподавал написаното в нея. Вторият период, с продължителност дванайсет години, отговаря на агама сутрите, т.е. през това време Буда преподава всичко, което можем да намерим в тях. През третия период Буда преподава праджнапарамита сутрите в продължение на двайсет и две години. През четвъртия, наречен Вайпуля, Буда обяснява мъдростта на семената в продължение на осем години. Последният период също продължава осем години и е посветен на Лотосовата сутра и Нирвана сутра. Трите вида учения отговарят, първо, на учението на хинаяна, което се преподава през втория период и чиято цел е да се премахнат погрешните възгледи на последователите на другите индийски школи и да бъдат освободени от цикъла на преражданията. Вторият вид учение е праджна или мъдростта, която придобиваме благодарение на просветлението. Третият вид е свързан с познаването на истинското аз, татхагатагарбха, на неговата природа и неговите функционалности, които не са истинското аз, но не биха съществували без него, както и на хармонията между това истинско аз и неговите функционалности. В това учение подробно се представя функционирането на осемте съзнания.

Днес много се говори за „пустотата“, което буквално е издигната в култ от последователите на тибетския будизъм. Многобройни западни изследователи и будолози и практикуващи дори смятат, че в Сърдечната сутра се говори именно за пустотата. Всичко това е една неправилна интерпретация на тази сутра, интерпретация, която бърка пустотата с истинското аз, защото то няма външност. Всичко, което термините „пустота“ или „празнота“ описват, е просто една от неговите характеристики и не е в никакъв случай неговата собствена природа, която не е празна. Истинското аз е напълно реално. Онзи, който вярва, че всичко е празно, все още не се е сдобил с мъдростта на освобождението. Впрочем защо Буда би говорил на хората в продължение на четиридесет години, ако единственото, което е имал да им каже, е било, че всичко е празно?

През третия период, когато преподава праджнапарамита сутрите, Буда е изключително многословен по отношение на истинското аз и неговите характеристики. Все пак на хората, които не са просветлени, ще им е много трудно да разберат смисъла на неговите думи, смисъл, който ще е кристално ясен за тях, щом веднъж се просветлят. Затова изобщо не е случайност, че днес толкова хора вярват, че в сутрите се твърди, че всичко е празно.

В Аватамсака сутра, т.е. в самото начало на преподаването си, Буда описва и обяснява петдесет и двата етапа на практиката, през които трябва да се премине, за да стане човек буда. Буда е бил наясно, че в бъдеще някои ще твърдят, че будизмът махаяна е измислица на неговите ученици. Ето защо се е постарал да обясни пътя на махаяна в тези петдесет и два етапа. А през последния период, Буда отново обяснява как се става буда, като подробно описва различните етапи. Синтезът на всички тези етапи се съдържа в Лотосовата сутра.

Учението на Буда следва една прецизна логика и предлага точна методика с различни правила, която води към крайната цел. Такъв ще бъде и нашият подход в тази поредица от статии, за да може читателят да придобие ясно и структурирано разбиране на дхарма, учението на Буда. Ако, докато четете, забележите противоречия между написаното и думите на някой уважаван от вас учител, моля, подходете спокойно и сами проверете кой има право и кой следва сутрите или им противоречи. Нямаме намерение да критикуваме онези, които не мислят като нас, а по-скоро да представим нашата гледна точка и така да позволим на всеки да я сравни с други възгледи и сам да прецени кой има право и кой – не. Всички ние се водим повече или по-малко от нашите предпочитания и емоции, но ако успеем да подходим спокойно и внимателно, ще увеличим шансовете си да придобием мъдростта на освобождението.

АМИТОФО!