Неотдавна ходих в ресторанта за палачинки „Бобо“, за да проверя как използват нашата платформа https://app.eco-restau.com/. Възползвах се от това си посещение, за да поразпитам подробно по този въпрос. Постепенно обаче ресторантът се напълни с клиенти, така че собственичката скоро беше много заета.
Предложих ѝ да ѝ помогна и изведнъж се оказах келнер. Това ми напомни студентския живот, когато работех точно това. По тази причина работата ми беше съвсем привична.
Когато реших да си тръгвам, собственичката настоя да си взема няколко бонбона от онези, които предлагаше безплатно на клиентите. Забелязах, че отбелязаният на кутията срок на годност беше изтекъл преди повече от десет години, но съдържанието ѝ беше съвсем прясно. За собственичката въпросната кутия беше свързана с един много мил спомен.
Така тя сподели с мен историята на един възрастен евреин, който често посещавал ресторанта ѝ. Той бил свикнал всеки път, когато идвал да поръча при нея, да споделя различни съвети и препоръки, които му диктувал опита му. Освен това, понеже знаел, че судоку ѝ позволява да се отпусне от напрежението от работата, редовно ѝ ги купувал. Също така той се грижел и за децата ѝ: купувал им бонбони и книги и ги насърчавал да учат китайски, тъй като според него било много важно да умеят да четат и пишат на този език. Този човек бил преживял войната и множеството дискриминации, които се пораждат при конфликт с такива размери, включително и с арабите, при които бил потърсил убежище. След различни странствания той се установил в Париж. Макар че не вярвал в съдбата, той вярвал на драго сърце, че Франция може да постигне велики неща. След като се изучил и станал инженер агроном, той открил верига от ресторанти и така забогатял.
Наред с останалите съвети, които давал на собственичката, един ден той ѝ казал следното: „Ако някоя крушка във Вашия ресторант изгори и ако отидете да купите нова крушка, да донесете стълбата, да смените изгорялата крушка и да приберете стълбата, то ще имате възможността да видите как всички клиенти си тръгват от ресторанта Ви. Но какво според Вас е най-важно в нашата професия? Да се погрижим за клиентите или за една крушка?“ Той ѝ припомнил, че е за предпочитане да остави сменянето на крушките на някой друг, а тя самата да се занимава с обслужване на клиентите и така да не си губи времето, като тича навсякъде. За собственичката този човек бил като неин кръстник: той винаги бил там, когато имало нужда от него, а мъдрите му съвети ѝ били много полезни.
След като изслушах тази история, аз ѝ разказах за петте сили на будизма: вярата, правилното разбиране, мисълта, концентрацията и мъдростта, които позволяват да изведем до успешен край всяко начинание. Тези сили са като корени, които ни позволяват да израснем. Ако някой желае да започне бизнес начинание, първо трябва да вярва, че е способен да го направи и че от идеята му ще излезе нещо. След това трябва да разбере как е най-добре да се организира подобно бизнес начинание, как може да се укрепи и как най-добре да донесе полза. В резултат той ще е наясно какво трябва да се направи и кое е наистина важно, както и кое е второстепенно. Ако след това работи неуморно като следва онова, което е решил да направи, ще развие концентрацията си и няма да се разсейва от странични неща. Тогава благодарение на това постоянство, той ще успее в своето начинание и ще придобие и мъдростта. Тези пет сили са свързани до такава степен помежду си, че ако дори само една не е достатъчно застъпена, то това ще отслаби и останалите и начинанието ще се провали.
Тези пет сили могат да бъдат прилагани в ежедневния живот и по пътя на освобождението. Има много хора, които се претоварват, докато развиват бизнеса си, и понеже всеки ден имат различен приоритет, разпиляват усилията си, вместо да си отделят време, за да помислят спокойно как да действат по най-добрия начин. Тази липса на организация свидетелства съвсем ясно, че тези хора не прилагат тези пет сили.
Преди известно време съпругата на този евреин дошла в ресторанта. Тя казала на собственичката, че съпругът ѝ е починал и ѝ дала кутията, за която споменах по-горе и която била пълна с пресни бонбони, като ѝ обяснила, че изпълнява последната воля на покойния си мъж. Собственичката не могла да сдържи сълзите си, но си спомнила за клиентите си и като преглътнала тъгата си, се заела да ги обслужва. След нашия разговор кутията се превърна в дхарани за нея и точно както едно дхарани ни напомня за важна част от учението на Буда, така всеки път, когато погледне тази кутия, собственичката си спомня за петте сили на будизма: вярата в себе си, задълбоченото разбиране, мисълта, която позволява да се различи правилното от неправилното, концентрацията, която ни пречи да се разпиляваме и мъдростта, интелигентността да успеем.
Благодаря Ви, че изчетохте докрай тази история, която исках да споделя с Вас.
АМИТОФО!