Според будизма след смъртта обикновено се образува бардо, което е вид заместващо тяло, създадено от нашето истинско аз, и което може да просъществува около 49 дни, както човешкото тяло може да просъществува около 100 години.
Тук ви предлагаме примерна реч, насочена към това бардо, като целта е да му се помогне да се прероди колкото се може по-добре.
Говорещият започва, като се представя, а след това заявява желанието си да помогне на починалия да се прероди в чистата земя на Буда Амитабха и в същото време да донесе утеха на онези, който са загубили своя близък.
„В будизма се говори за осем съзнания: първите пет съзнания отговарят на петте сетива, а след това имаме мисловното съзнание, манас и татхагатагарбха. Наричаме татхагатагарбха и „истинско сърце“. Тя не познава раждането и смъртта, защото е вечна. Тя не е нито чиста, нито мръсна. Друго нейно качество е, че складира в себе си всичките ни минали мисли, думи и действия под формата на кармични семена, които, когато са налице необходимите условия, ще дадат плод в нашия живот.
Тези семена не изчезват и винаги дават плодове веднага щом се съберат необходимите условия за това. По този начин заради закона на карма задължително рано или късно ще срещнете отново онези, които обичате и които са починали преди вас. Вашата татхагатагарбха ще се погрижи за това, когато се съберат необходимите условия в следващото или в някое друго прераждане.
„Сега г-н/г-жо Х, скъпи покойнико, бих искал да кажете довиждане на всички онези, които обичате и които днес мислят за Вас. Не се страхувайте: това е „довиждане“, което е по-скоро „до скоро“!“, защото от гледната точка на безкрайните прераждания и Вашето фактическо безсмъртие, раздялата не би могла да е дълга!
[Оставяме хората да отдадат почитта си пред ковчега, гроба…]
Господине/Госпожо, който/която ни напуснахте, не забравяйте, че привързването е майката на нашите страдания. Тази земя, в която живеем заедно, е замърсена и изпълнена със страдание. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание; гневът, разделянето с онова, което обичаме, неудовлетвореността никога да нямаме завинаги онова, което желаем, всичко това е страдание. Дори собственото ни тяло е източник на страдание. Спомнете си обаче, че причината за тези страдания е привързването.
Буда Шакямуни често споменава един друг буда, Буда Амитабха, и неговата чиста земя. Тази земя е прекрасна: там има безброй скъпоценни плодове, басейни, в които се крият седем вида съкровища; там тече вода, която съдържа осем вида добродетели, които могат да ни освободят от страданието. Живеещите там не работят: достатъчно е да помислят за храна, напитки или място, където да спят, и всичко това се появява веднага. Те не умират и никой не е измъчван от пороци, така че можем да сме сигурни, че по-късно ще се освободят от страданието и ще могат да помогнат на другите да направят същото: те ще бъдат велики бодхисатви.
Бих желал да Ви кажа още много неща, но уви, нямаме време. Желая Ви, г-н/г-жо Х, да отидете в земята на Буда Амитабха, за да можете да се освободите от страданието, което Ви привързва към цикъла на преражданията.
Искам обаче да Ви кажа и това: Буда Амитабха е дал 48 обета. Един от тях звучи приблизително така: „За някой, който е чул името ми и има доверие в думите ми и желае да се роди в моята земя, е достатъчно да произнесе името ми не повече от десет пъти. Обещавам никога да не бъда буда, ако дори само един човек, който е направил това, не успее да се роди там.“ Бъдете сигурен/а, че Буда Амитабха, който вече е буда, ще удържи на думата си.
Сега приканвам Вашите приятели да произнесат за Вас името на Буда Амитабха и да се помолят, за да бъдете приет/а в неговата чиста земя. Моля Ви да забравите Вашите страдания и да се концентрирате върху името на Буда Амитабха, който в такъв случай ще дойде за Вас.
[Сега хората, присъстващи на церемонията, повтарят името на Буда Амитабха поне в продължение на десет или двайсет минути, като идеалното би било два часа.]
Г-н/г-жо Х, ако все още сте с нас, Ви призовавам да произнесете името на Буда Амитабха.
Накрая желаем да върнем към Вас ползите, които сме успели да натрупаме, като рецитирахме заедно името на Буда Амитабха. Ако наистина са получени някакви заслуги, искаме те да се върнат към г-н/г-жа Х, както и към всички призраци, които са още сред нас и които не са намерили силата да си тръгнат. Бихме желали тези хора да се родят в чистата земя на Буда Амитабха и да го срещнат там, да развият мъдростта на освобождението, да се освободят от страданията и на свой ред да разпространят сред чувстващите същества учението, което са овладели там.“