Един ученик отишъл при своя учител и споделил с него, че сърцето му е изпълнено със страдание и не успява да се освободи от него. Учителят му подал чаша с вода, за да си накваси гърлото, като му обещал, че скоро ще му даде чаканото от него обяснение.
След като ученикът утолил жаждата си, учителят го помолил да продължи да държи в ръка наполовина празната чаша. После тръгнали да се разхождат, като ученикът продължавал да носи чашата. По някое време започнали да се изкачват на една планина. След като ходили дълго време, ученикът напомнил на учителя си причината, заради която бил дошъл да го види.
„Учителю, може ли да ми кажете как да се освободя от страданието си и защо ме карате да нося непрекъснато тази чаша с мен?“
„Продължавай да държи чашата“, му отвърнал учителят.
„Стига де, ядосал се ученикът, това някаква шега ли е?“
„Шега? Можеш да оставиш тази чаша, когато пожелаеш!“
Много изненадан ученикът побързал да се отърве от чашата и веднага почувствал облекчение.
„Дойде да ме питаш как да се освободиш от своето страдание, продължил учителят. Колкото повече мъкнеше тази чаша с теб, толкова повече се привързваше към нея. Това, че я разнасяше, умори ръката ти и затрудни всичките ти движения… Дори се страхуваше да не разлееш водата и очите ти се привързаха към нея. Но в момента, когато остави тази чаша, всичките ти страдания изчезнаха, нали? Както виждаш, нещата са съвсем прости: ако ти трябва чаша с вода, я вземи, а когато вече не ти трябва, я остави.“
Какъв странен навик имаме наистина да пазим с нас онова, от което нямаме нужда. Не е ли достатъчно да се привързваме към нещата само когато могат да ни послужат, и да се разделим с тях, когато вече не са ни нужни?
В будизма се посочват шест вида страдания: остаряването, болестта, смъртта, раздялата с обичан човек, чуждото мнение и незадоволеността да не получим онова, което желаем. Това са страданията, от които будизмът предлага да ни освободи. Впрочем историята с чашата вода неявно препраща към страха от чуждото мнение. Да се страхуваме от чуждото мнение означава, че се привързваме към своето „аз“ по същия начин, по който ученикът се бил привързал към чашата с вода и я пазил като нещо ценно, като така тя постепенно станала обременителна и тежка. Но кой би ни гледал със зловредно любопитство само защото ходим с чаша в ръка? Така се случва и със съжалението, срама, угризението или чувството за вина: ние не разбираме напълно ситуациите, в които изпитваме тези чувства, но все пак ги изпитваме и те често пораждат в нас страх и гняв. Например ако се срамуваме от някое наше деяние или от нещо, казано от нас, е възможно да се разгневим, ако някой открие какво сме направили или казали, а след това можем да почувстваме и вина. Тези чувства ни сполетяват най-често, когато се мислим за по-висши от другите, но изчезват веднага щом видим нещата правилно.
Впрочем когато признаваме, че сме сбъркали, как биха ни помогнали чувството за вина, срамът или съжалението? Много по-добре би било да признаем грешката си пред пострадалите от нея: подобна изповед е средство за напредък, а ако другият не приеме извиненията ни, поне ще сме постъпили правилно.
В този толкова материалистичен свят, в който живеем, безброй хора се притесняват за външния си вид и се стараят да го „подобрят“ по всякакъв начин, а ако тялото им не отговаря на идеала им, те ще страдат и ще си мислят, че другите ще ги осъдят така, както се осъждат те самите. Това е първото нещо, което Буда намира за погрешно, тъй като ние не сме нашето тяло.
Но това не е всичко: привързването към емоциите и усещанията е особено силно: удоволствията, които изпитват хората, се превръщат с смисъл на живота им. Те стават толкова важни и централни в живота им, че хората могат да се засрамят, че не са пробвали това или онова удоволствие. Например ако някой няма удоволствието да живее в толкова голяма къща, като своите приятели, ще изпита достатъчно срам, за да не им каже за това. Това също е грешка според Буда, тъй като ние не сме нашите удоволствия, емоции или усещания.
Има човешки същества, които се привързват към идеите си и които претендират, че нищо не е истинско или които не могат да приемат, че е възможно да са допуснали грешка. Това е трета грешка, защото можем да видим, че век след век науката е изказвала нови твърдения понякога противоположни на старите или дори можем да си дадем сметка, че идеите ни като възрастни се различават от онова, което сме си мислили като деца. Но ако сме наясно с поне малко от истината, ние винаги ще го знаем, тъй като истината от вчера е истината от днес и истината от утре.
Някои все още вярват, че са своите мисли и ако вече не могат да разсъждават, животът им не би имал смисъл. Затова много се страхуват да не изгубят логиката си. Те не знаят, че всичко свързано с живота е нетрайно, и не искат да си дадат сметка, че един ден умът им няма да може да работи повече и ще умрат.
Всички тези привързвания са различни форми, под които се проявява нашето основно привързване към егото. Това привързване идва от нашето неразбиране на причините за тези привързвания, за допускането на тези грешки. От особено значение е да се сдобием с достатъчно спокойствие на ума, за да не изпитваме повече тези видове привързване, като например си припомняме, че няма никой, който да не е допускал грешки, който никога да не се е заблуждавал и че най-добрият отговор на нашите грешки е да ги поправим. Срамът и чувството за вина не смущават онзи, който приема, че може да сбърка и винаги е готов да се поправи. Трябва да се научим да се отпускаме и да не отдаваме прекалено значение на грешките си, за да не окаже, че през целия си живот влачим с нас срамния спомен.
Трябва да се научим да бъдем много внимателни с мислите на привързване, които се образуват в нас, за да можем да ги прекъснем веднага щом се появят. Нужно е да поддържаме мислите, които имат смисъл, но не и онези, които нямат: нека спрем да ги „носим“, защото са безполезни точно като онази чаша с вода. По тази причина е толкова важно да се практикува помненето на буда, което се състои в това да отказваме безполезните мисли и да запазим само онези, които ни дават достъп до мъдростта на освобождението и ни отървават от различните видове страдание.