Вималакирти нирдеша сутра:
„Без привързване към входовете“ – такова е сърцето на бодхи, защото то не притежава алчност и не се привързва.
„Да бъде в хармония“ е това, което определя сърцето на бодхи, което е в хармония с таковостта.“
Коментари:
„Без привързване към входовете“ – такова е сърцето на бодхи, защото то не притежава алчност и не се привързва.“
Нашият манас[1] и нашето мисловно съзнание[2] са свързани с шестте входа[3] (санскр.: ṣaḍāyatana).
С други думи, нашият манас реагира на дхармите (мисловните обекти), а нашето мисловно съзнание, което ни позволява да съзнаваме, се основава на шестте сетивни обекта, за да може да работи. Поради наличието на тези шест входа и съответните сетивни обекти[4] възникват алчността и привързаността. Например тези входове могат да предизвикат желанието да се отиде на почивка или да се купи кола. От друга страна, ние не бихме предприели каквото и да било, за да осъществим тези желания, ако ги нямаше шестте сетивни обекта. Впрочем, ако те изобщо не съществуваха, колко време бихме издържали, преди да се опитаме да излезем от това състояние? Неслучайно американците са използвали лишаването от сетивни усещания като форма на психологическо изтезание. Освен това, дали бихме искали да останем в състояние, в което нямаме дори прости усещания, като болка, сърбеж или умора? Естествено, че не, защото ние, чувстващите същества, сме силно привързани към усещанията, получавани от нашите пет сетивни входа. Всъщност манас е този, който се привързва към петте сетивни входа, като не забравяме, че и самият манас е вход.
Затова умът, който се привързва към петте сетива и съответно към алчността, няма как да бъде в състоянието на бодхи и следователно не е сърцето на бодхи. Едва когато открием ума, който не се привързва към шестте сетивни входа и не ги желае, можем да се наречем пробудени за истинското сърце на бодхи (бодхичита). Това означава, че сме просветлени. Вътрешната природа на сърцето на бодхи е да не желае и да не се привързва към нито едно състояние на шестте сетивни обекта. Следователно това сърце на бодхи може наистина да запази дистанция с шестте сетивни обекта и да не проявява никаква алчност.
„Да бъде в хармония“ е това, което определя сърцето на бодхи, което е в хармония с таковостта.“
Умът, който изпълнява горното условие, е сърцето на бодхи. Но какво означава „таковост“? Всъщност, таковостта възприема феномените такива, каквито са. Ние обаче никога не виждаме нещата такива, каквито са. Затова ние се привързваме към тях и така увеличаваме алчността си и си създаваме проблеми. За сметка на това, сърцето на бодхи, наричано също „истинско аз“, не притежава никаква алчност или каквото и да било привързване към някое от състоянията на шестте сетивни обекта в трите свята. Сърцето на бодхи изобщо не различава шестте сетивни обекта и следователно е „в хармония с таковостта“.
Всъщност, алчността естествено води до петте усещания – страданието, радостта, скръбта, щастието и безразличието. Всичко това касае нашия всекидневен ум, мисловното съзнание, което има предпочитания спрямо тези състояния и което в определени случаи изчезва. Ясно е, че мисловното съзнание не е таковост, която по определение няма усещания и предпочитания. Ето защо само един вид ум – татхагатагарбха – е в хармония с таковостта.
Сърцето на бодхи, татхагатагарбха, е ум, който не вижда, не чува, не чувства и не знае. То е отделено от всички тези функции на възприемането. То не различава и съществува постоянно. От друга страна, нашето мисловно съзнание реагира на шестте входа, то е привързано към всички функции на възприемането: функциите на виждането, чуването, усещането и познанието. Следователно то не е истинската бодхичита. Затова единствено умът, който е в непрекъсната хармония с таковостта, е истинското сърце на бодхи.
Ако трябва да обобщим с едно изречение: таковостта възприема и показва всички неща такива, каквито са, а сърцето на бодхи е в хармония с таковостта в смисъл, че проявява кармичните плодове такива, каквито са, без никакви предпочитания. Всъщност можем да кажем, че самото сърце на бодхи е таковост.
[1] Седмото съзнание, което някои наричат още „умствена способност“ или „основа на ума“.
[2] Шестото съзнание.
[3] Око, ухо, нос, език, тяло, манас.
[4] Форма, звук, миризма, вкусово усещане, контакт, дхарма (мисловен обект).