Меню Затваряне

Чувствата са като гъби

  1. Несъвършенството е съвършенство

Във Франция живее тайванската писателка Сюзан[1]. Последната ѝ книга все още не е публикувана, тъй като ме помоли първо да я редактирам. Този еротичен и донякъде автобиографичен роман се състои от кратки разкази за любовните и сексуалните връзки на главната героиня с различни мъже.

Един от тези разкази наистина привлече вниманието ми. Героинята, млада и красива жена, се влюбва в чаровен младеж, който подобно на всички преди него не устоява на прелестите ѝ и отговаря на чувствата ѝ. Оказва се обаче, че всеки път, когато стигат до интимност, нещо го възпира за нейна най-голяма изненада. Например, след една много забавна вечер те се озовават заедно в леглото, но той изведнъж спира и не може да продължи.

Скоро след това те се разделят, но след няколко години се срещат пак и тя отново използва чара си, за да го съблазни. Повтаря се обаче същата история: мъжът просто не е в състояние да стигне по-нататък и веднъж в леглото просто блокира. Впрочем сцената, описана от Сюзан, е направо комична – човек би казал, че героинята се опитва да изнасили горкото момче. Една китайска поговорка гласи, че да се очарова една жена е толкова трудно, колкото да се изкатери една планина, но да се прелъсти един мъж е толкова лесно, като да се премине през хартиена стена. Изглежда обаче, че нашата героиня сякаш се опитва да мине през бетонна стена!

Въпреки комичността на ситуацията нямаше как да не изпитвам известно съчувствие към Сюзан, така че когато тя ме попита за мнението ми за тази история, не бях сигурен дали да плача или да се смея! В крайна сметка само леко се усмихнах.

„Как в будизма се разглеждат чувствата и сексуалността?“ ме попита тя.

Въпреки че практикувам будизма, гледам на себе си като на начинаещ. Нямам особено желание да споделям чувствата си, но преживяването на Сюзан не ме остави безучастен. Затова реших да напиша този текст и да споделя с читателя мнението си по този въпрос.

Емоцията, чувството е подобно на гъба: то се появява изневиделица. Навремето прочетох статия за пътешествието на една американка из Европа. Младата жена открила в Италия едни обувки, които ѝ се сторили много елегантни. Тя била привлечена от тях, но тъй като била едва в началото на пътуването си, решила, че е по-добре да изчака, в случай че попадне на още по-хубави обувки и затова не ги купила. Обувките обаче не ѝ излизали от ума и тя започнала искрено да съжалява, че не ги била купила, когато имала тази възможност.

След завръщането си в САЩ тя отчаяно се опитала да си ги набави, но това се оказало невъзможно. Разочарованието ѝ не се поддавало на контрол подобно на гъбите, които растат безразборно в гората, след като е валяло. И то каква гъба!

Един мой приятел французин в младостта си бил луд по своята съседка, която смятал за толкова елегантна, колкото и чаровна. Най-малкото ѝ движение карало сърцето му да подскача и той винаги се изчервявал в нейно присъствие. Тя била толкова съвършена, че той я боготворял. Радостта му нямала равна, когато тя се съгласила да излезе с него. Бил толкова развълнуван, че нищо друго нямало значение за него. След няколко месеца обаче младата жена срещнала друг мъж и го зарязала. Моят приятел бил смазан от мъка.

Десет години по-късно той все още я помнеше, виждаше я навсякъде и всяко нещо му напомняше за нея и го потапяше в тъга. Дори днес той се връща към тази история със сълзи на очи и е неспособен по какъвто и да е начин да контролира чувствата си. И тук това страдание, което не успява да овладее, е подобно на гъба, която се разпространява, без да можем да я спрем.

  1. Един непокорен син

Притчата за блудния син в Евангелието от Лука[2] е много известна:

И още каза: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Какво означава тази притча от гледна точка на будизма? Защо блудният син се радва на такова благоволение от страна на баща си? Ще научим на следващите страници.

  1. Ние желаем онова, което нямаме

Ако се върнем към нашите истории (невъзможната сексуална връзка между писателката и едно от нейните завоевания, жената, разочарована, че не купила обувките, които видяла в Италия, нещастната любовна история на моя приятел и притчата за блудния син), можем да ги свържем една с друга, въпреки че на пръв поглед те нямат нищо общо помежду си.

Ние рядко оценявам онова, което е идеално, а ако нещо не ни изглежда съвършено, ние съжаляваме, че то не е съвършено и започваме да изливаме чувствата си по този повод в песни и поеми. Човекът е сложно същество, което е способно да създава произведения, близки до съвършенството, за да се оплаква, че нещо не е съвършено!

Ние не ценим онова, което имаме. Една китайска поговорка казва, че жената не струва в сравнение с любовницата, която отстъпва на прислужницата си, а последната никога не ни привлича колкото недостъпната прелъстителка. Онова, което не можем да получим, ни се струва и най-ценно. Наясно сме, че много от нашите мисли не се основават на никаква логика. Но защо това е така?

Нашият почитаем учител Буда Шакямуни обяснява, че в нас съжителстват осем съзнания: по едно за всяко от петте ни сетива, мисловното ни съзнание, нашето его, наречено „манас“, и истинското ни аз – татхагатагарбха. Егото е от основно значение, що касае въпроса, който повдигнахме. Много практикуващи мислят, че мисловното съзнание е важно, но в действителност будистката практика се състои в контрол върху егото, което е източникът на нашия егоизъм и чието функциониране ще обясним сега.

  1. Шапката, която стягаше главата

Да се върнем към историята на онази американка, която не си купила обувките, които толкова ѝ харесали. В случая обувките, разбира се, не изпитват чувства, така че всичко това не ги касае. Тъгата, която изпитва тази жена, е изцяло егоистична и се дължи единствено на нейното привързване към въпросните обувки. Чувството е породено от собственото ѝ его, което впрочем е източникът на повечето проблеми.

В крайна сметка нашата американка намерила така желаните обувки в интернет и уебсайтът, от който ги купила, използва историята ѝ като реклама. Може да се каже, че тук имаме щастлив край, но не мисля, че тя ще носи тези обувки много често.

Що се отнася до моя тъгуващ по съседката си приятел, той посети известен брой психоаналитици, които се ограничиха с това просто да изслушат внимателно историята му. Приятелят ми търсеше подобна специализирана помощ от чист егоизъм, като се надяваше да се отърве от страданието си.

По-късно той отново срещна същата жена, пак излезе с нея и о, каква изненада, след няколко месеца на свой ред я заряза. Приятелят ми все още се чуди защо толкова дълго време е изпитвал такива силни чувства към нея. Как е успял да се влюби в подобна жена? И защо е бил такъв глупак да изхарчи толкова много пари по психоаналитици? Егото му отново се самосъжаляваше.

Притчата за блудния син илюстрира същия феномен: егото на бащата, изпълнено със самосъжаление, се е чудело защо след като е дарило толкова любов на сина си, той е избягал от вкъщи. Можем да разберем защо едно немирно дете получава повече внимание от родителите си от останалите. Можем да разберем и че това дете е по-желано, тъй като изисква повече внимание, и това поражда завист сред братята и сестрите му. Така виждаме, че егото винаги е в основата на грижите, които съпътстват живота ни.

Нашата писателка пък искрено си е мислела, че е влюбена, но всъщност реално е обичала единствено самата себе си. Благодарение на този нарцисизъм обаче тя е успяла да създаде разказа, за да го включи в книгата си.

В „Пътешествие на Запад“ се разказва за Царя на маймуните, Сун Укун, около чиято глава се затягал обръч всеки път, когато направел някоя пакост, под въздействието на мантрата на неговия учител. Накрая на това произведение Сун Укун се изправя пред Буда Шакямуни и го пита кога ще дойде денят, в който ще може да му махне непоносимия обръч. Буда ми отговаря, че никой никога не го е карал да носи този обръч. В този момент Царят на маймуните най-после разбира истината и отговаря:

„Светът всъщност вече е свободен. Аз сам съм си сложил обръча, който ме измъчва.“

В този момент въпросният обръч изчезва.

Тук завършвам моя разказ, като ви напомням, че съвършенството се крие в дълбините на несъвършенството. Ако искате да напреднете повече в разбирането на тази истина, ви препоръчваме да прочетете книгата „Въведение в Сърдечната сутра“, публикувана от нашата асоциация.

Като се надяваме, че много бързо ще откриете истинската природа на този свят: АМИТОФО.

[1] Името е променено.

[2] Евангелие от Лука, глава 15, стихове 11–32.