През едно лято в древна Индия мощно земетресение предизвика внезапно наводнение и цунами. Много градове бяха разрушени, мнозина загинаха или бяха ранени и хората се разбягаха в различни посоки. След бедствието земята беше опустошена.
Тази трагична ситуация много наскърби един брамин и той отиде там, където живееше Буда, за да потърси утешение.
Веднага щом видя сина на небето, той тъжно каза: „Ваша святост! Нашата страна бе сполетяна от ужасно бедствие, което не се бе случвало може би от сто години!“
Буда също беше натъжен от случилото се: „Да, брамине! Ние хората изглеждаме толкова малки и уязвими пред природата.“
Браминът попита: „Почитаеми! Каква е причината, заради която красивата ни къща се срина за миг до основи? И какво кара хората да тичат и плачат и дори да се заравят в земята?“
Като чу това, Буда каза с голяма сериозност: „Не желая да отговоря на този въпрос, тъй като народът може да не приеме истината такава, каквато е.“
„Почитаеми! Вие сте мъдрец, който изразява учението с всеки свой жест и чиито думи се превръщат в свещен текст, докато ги изричате, и Ви моля да проявите милост и да ми обясните.“
Буда запази продължително мълчание, но накрая разкри различните причини за бедствието.
„Първо, светът се състои от шест елемента: земя, вода, огън, вятър, въздух и пустота (отсъствие на елементи). Обикновено, те са в хармония помежду си. Когато светът е в хармония, хората са щастливи и в безопасност и няма бедствия. Когато обаче равновесието между елементите е нарушено, те започват да се наместват помежду си. Земята трепери, валят дъждове и падат градушки, а бедствията следват едно след друго.
Второ, колективната карма на всички чувстващи същества се формира в най-голяма степен от техните навици. Измежду чувстващите същества в шестте пътя на прераждането хората са онези, които винаги са склонни да избягват полагането на усилия, да търсят печалба и повече ги влече към злото, отколкото към доброто. Затова поведението на повечето същества в този свят е по-малко добро и повече лошо. Човешките същества се раждат алчни и са обвързани с различни пороци. Освен това, невежеството и лошите навици са се увеличили през вековете, предизвиквайки катастрофи, които няма как да бъдат избегнати. Природните бедствия винаги са пропорционални на човешката алчност. Когато човечеството направи онова, което е правилно, те един ден ще намалеят.
Впрочем човекът непрекъснато взима от природата, като буквално смазва околната среда. Заради тази нестихваща алчност природните бедствия ни връхлитат едно след друго. Човекът трябва да се научи да живее в съответствие със законите и правилата, да уважава природата и да живее в хармония с нея и точно това е начинът да се успокоят природните стихии.“
Казаното от Буда накара браминът да се просълзи. Той тъжно каза: „Излиза, че основната причина за природните бедствия се корени в нас, хората!“
Тази история се основава на Екотара агама сутра.