(Авадана сутра)
Преди много време в някаква страна от небето валял замърсен дъжд. Ако някой пиел от него, се побърквал и оставал в това състояние в продължение на седем дни. Дъждът падал навсякъде и никое езеро или река не били пощадени.
Царят на тази страна бил много мъдър и тъй като добре познавал свойствата на дъжда, всеки път покривал своя кладенец, за да не се замърси водата в него. Така никога не изпадал в състояние на лудост. За сметка на това, поданиците му не успявали да избегнат ефектите на дъжда.
Така един ден всички министри пили от тази замърсена вода и се побъркали: разсъблекли се и започнали да се разхождат чисто голи. На всичко отгоре намазали лицата си с кал. След това те отишли при царя, който, както обикновено, бил запазил разсъдъка си и бил облечен нормално. Тогава министрите го попитали:
„Но, Ваше Величество, защо сте облечен така?“
На тях всъщност им се струвало, че царят се е побъркал. Тогава царят се уплашил, че министрите му може да решат, че не бива да управлява в това състояние, и да го свалят от престола.
По тази причина и тъй като бил наясно, че те в момента са луди, той им казал:
„Изчакайте малко, отивам да си взема лекарството и ще се върна да говоря с вас.“
Царят излязъл, съблякъл се и намазал лицето си с кал. Когато се върнал при министрите си, всички останали доволни и повече не се усъмнили в душевното му здраве.
След седем дни ефектите от дъжда изчезнали и министрите се засрамили от стореното. Те се върнали при царя, като този път се постарали да се облекат както трябва. За сметка на това, царят продължавал да е гол и с лице, изцапано с кал.
Министрите му го попитали:
„Ваше Величество, обикновено сте изпълнен с мъдрост, защо днес сте в това състояние?“
А царят им отговорил:
„Аз ви показвам как вие бяхте преди. Всъщност аз не се промених: вие сте тези, които се променихте. Сега, след като видяхте нещата със собствените си очи, можете да разберете грешката си.“
Буда нарича тази вода „водата на невежеството“. Ние сме заслепени от собственото си невежество и си мислим, че всичко, което правим, е правилно. Ако Буда беше казал веднага, че наистина съществува истинско аз, което не се ражда и не умира и чиято природа е празна, всички щяха да си помислят, че се е побъркал. Затова му се наложи да използва по прост начин, за да обясни учението и постепенно да въведе хората в него. Всъщност истинското аз е извън доброто и злото и функционалните и нефункционалните дхарми. То не се е раждало и все пак винаги е тук. То няма форма и все пак съществува реално.
От тази история можем да разберем, че онези, които са наистина мъдри и притежават правилното познание, винаги са в малцинство. По тази причина истинският практикуващ трябва да се опита да се приспособи към другите, без да забравя, че всичко това е просто невежество. Ролята на истинския практикуващ, който притежава правилното познание, е да насочва другите малко по малко, за да могат всички да поемат по правилния път.