Гангадата

На брега на Ганг се издигаше скромна пагода, посветена на бог Манибхадра, и много хора обичаха да се молят там. Един ден министърът също я посети и изрече следната молитва:

„Бих искал да имам деца. О, бог Манибхадра, чух, че Вашите сили и заслуги са толкова големи, че са неизброими и че можете да задоволите нуждите на всички същества. Бих искал да приема убежище във Вас. Ако благоволите да отговорите на молбата ми да се сдобия със син, аз ще даря на пагодата цветя от злато и сребро, с които ще покрия цялата Ви статуя и ще разпръсна тук вътре прекрасен парфюм. Ако обаче ми откажете, аз ще разруша този храм и ще оскверня статуята Ви с изпражнения и урина.“

Духът, който живееше в храма и чу думите на министъра, си помисли, че последният притежава голяма власт и не по-малко пари и следователно в дома му не може да се роди някой обикновен човек. Той знаеше много добре, че няма нужните заслуги, за да може да удовлетвори желанието на този човек. Ако обаче се провалеше и министърът изпълнеше заплахата си, той щеше да преживее истинско унижение. Така духът отиде при Манибхадра, за да му разкаже за проблема си. Богът му отговори, че дори самият той не би могъл да удовлетвори желанието на министъра, и отиде да посети друг бог на име Вайшравана. Последният обаче, след като помисли, призна, че и той не би могъл да даде син на министъра. Вайшравана се качи на трийсет и третото небе при бог Индра и му обясни положението, като не пропусна да сподели каква награда ще получи храма в случай на благоприятен отговор на молитвата на министъра, както и какво ще се случи, ако желанието му не бъде удовлетворено. Индра отвърна, че това е много трудно да се направи, но че все пак ще опита нещо. Той отиде при един небесен бог, който скоро щеше да умре, и го попита дали може да се прероди в къщата на министъра. Отначало богът отказа предложението на Индра с аргумента, че така би имал големи богатства и много привързаности и следователно би му било много трудно да стане монах и да практикува будизма. Затова предпочитал да се роди в по-бедно семейство, за да му е по-лесно да следва пътя, който си е избрал. Тогава Индра му предложи да се прероди в семейството на министъра, като в замяна му обеща да му помогне да стане монах. Така небесният бог се прероди в къщата на министъра и понеже последният се беше молил на брега на Ганг, той нарече сина си Гангадата.

Гангадата беше много красиво дете. Когато стана юноша, той пожела да стане монах и да практикува заедно с Буда.

„Ние притежаваме огромно богатство – отбелязаха родителите му, – а ти си единственият ни син. Следователно ти си единственият ни наследник и трябва на свой ред да се сдобиеш с наследници, за да не изчезне името ни. Затова не можем да ти позволим да станеш монах.“

В скръбта си Гангадата си помисли, че ако се беше родил в по-бедно семейство, щеше да му е по-лесно да стане монах. Така му хрумна да умре, за да може да се прероди в по-подходящо за него семейство. Без да каже на когото и да било, младежът се качи на една скала и скочи в пропастта. Но тогава се случи нещо много странно: той не само, че не умря, но когато се изправи, видя, че няма и най-малката драскотина. Тогава той отиде до една река и се опита да се удави, но водата го изхвърли на брега. После изпи отрова, но и тогава не се случи абсолютно нищо.

В крайна сметка, младият човек реши да извърши някаква простъпка, заради която цар Аджаташатру да поиска да го екзекутира. Хрумна му да вземе всички дрехи на царя, царицата и наложниците, докато те се къпеха във фонтана в градината на двореца. В резултат стражите хванаха младежа и грубо го завлякоха пред монарха, който не пропусна да изрази гнева си и заповяда да пронижат нахалника с множество стрели. Войниците стреляха три пъти, но стрелите нито веднъж не достигнаха целта си, а вместо това се завъртаха срещу царя. Това много го изненада и той нареди да не се стреля повече.

„Да не би да си небесен бог или пък дракон? А може би ашура?“ – попита царят.

„Ако можете да изпълните желанието ми, ще Ви отговоря.“

„Имаш думата ми!“

„Аз съм най-обикновен човек. Просто исках да стана будистки монах, но майка ми и баща ми, който е Вашият министър-председател, се противопоставиха на желанието ми. Затова се изкуших да се самоубия, за да мога да се преродя на друго място. Хвърлих се в една пропаст, после в една река, изпих отрова, но така и не умрях. По тази причина извърших простъпката, заради която поискахте да ме екзекутирате. Но ето, че и стрелите ме пощадиха. След като не успявам да умра, се надявам, че с Вашето позволение ще мога да стана монах.“

„Добре, разрешавам ти!“

Тогава Гангадата и царят отидоха при Буда и последният позволи на младежа да стане монах. Той му даде монашески одежди и така младият човек стана бхикху. Най-почитаемият на света успя много бързо да му обясни учението. Така младежът стана велик архат и освен това придоби шестте свръхестествени способности. Случилото се пробуди любопитството на цар Аджаташатру и той попита Буда:

„Какво е направил в миналото Гангадата, за да може да оцелее от скока в пропастта, удавянето, отровата и стрелите? Сега той Ви срещна и много бързо стана велик архат и придоби свръхестествените способности. Как обяснявате това?“

„За да се разбере случилото се, трябва да се върнем назад преди много калпи в едно царство на име Варанаси. Цар Бхагаваддхарма вървеше в гората, придружен от наложниците си. Една от тях започна да пее. Когато чу мелодията, друг човек, който се намираше по същото време там, запя заедно с нея. Това разгневи царя и го накара да изпита ревност и затова той нареди да хванат нещастника и да го екзекутират веднага щом се върнат в двореца.

Когато се прибраха, един министър ги видя и попита какво се е случило. Щом войниците му разказаха историята, той им нареди да не убиват затворника, преди да поговори с царя. Така той отиде да види своя господар и го попита какво е престъплението на осъдения. Дали е преспал с една или повече наложници? Не: той само беше пял с една от тях, без дори да види лицето ѝ. След това му припомни, че е милостив владетел и уверено заяви, че един такъв цар няма друг избор освен да помилва нещастника.

Той не грешеше: царят наистина прости на този човек, който от благодарност към министъра дълги години му служи. После, един ден човекът си каза, че всичките трудности, които беше преживял досега, са свързани по един или друг начин със сексуалното желание и че това е по-лошо от болката, която ножът причинява на плътта. Затова той каза на министъра, че иска да стане монах. Министърът се съгласи и го помоли да се върне да го посети, когато постигне значителен напредък в практиката.

Така човекът заживя съвсем сам сред природата. Той я наблюдава с достатъчно внимание и така стана пратиека буда. С това си постижение той се завърна при министъра. Поиска му храна и за да го убеди да изпълни молбата му, се издигна в небето с тяло, обвито в светлина, и избълва вода и пламъци. Министърът беше възхитен и го помоли да остане при него, като обеща да следва и изучава истинското учение. Монахът го поздрави и му обеща, че понеже му дължи живота си, живот след живот ще бъде негов закрилник. Освен това изрази надеждата, че заслугите от практиката му ще бъдат също така многобройни като неговите собствени.

Министърът беше Гангадата в негов предишен живот. Тъй като беше спасил един пратиека буда, той продължи да се ползва от закрилата му. А защото беше практикувал живот след живот, той получи възможността да ме срещне и да стане велик архат.“

Щом Буда свърши да обяснява, всички много се зарадваха и обещаха да продължат практиката.