(Джатака)
Два дракона живеели заедно. Единият бил импулсивен и не си мерел приказките, а другият бил движен от силно състрадание. Първият дракон, който от много време наблюдавал океана, един ден признал, че това занимание го кара да скучае ужасно, защото никога нищо не се променя.
Затова той поканил дракона на състраданието заедно да посетят земята. Последният му припомнил, че земята е населена с много лоши същества и е опасно да ходят там.
„Тогава да отидем престорени на змии, предложил импулсивният дракон. Ако не видим никой, ще можем да се позабавляваме спокойно, а ако се появи някой, ще побързаме да се скрием в тревата.“
Драконът на състраданието отстъпил пред желанието на своя приятел и двамата отишли на земята под формата на малки змии. По пътя срещнали една кобра, която, като видяла двете влечуги, изпитала силно желание да се нахрани с тях. Импулсивният дракон много се разгневил и поискал да си върне нормалния вид, за да се разправи с нея. Драконът на състраданието обаче го приканил да прости на кобрата желанието ѝ да ги изяде.
„Знаеш ли, ако това животно днес иска да ни изяде, може би причината е, че в някой минал живот ние самите сме желали да му причиним голяма вреда. Затова му прости и бъди по-толерантен, защото ако простиш на тази кобра онова, което искаше да ни направи днес, ще се отървем окончателно от лошата карма, която сме породили с някогашните ни действия прямо нея. И не забравяй, че само онези, които практикуват толерантността, ще могат по-късно да тръгнат по пътя на освобождението.“
Тогава гневът на дракона се уталожил и той се съгласил да не обръща внимание на заплахите на кобрата.
„Нека обаче да си вървим в къщи, казал той, защото нашето място наистина не е тук.“
Драконите си възвърнали истинския вид и отлетели, като предизвикали гръмотевичен ураган. Кобрата пък, като разбрала, че змиите всъщност били дракони, много се уплашила и се засрамила от грешката си.
В Сутрата на търпението Буда изброява ползите, които носи практикуването на търпението. Когато наистина сме го овладели, то представлява огромна сила, подобна на светлина, която никой няма да успее да угаси. Търпението е богатство, чиито ползи надхвърлят ползите от щедростта. Умът на онзи, който се учи да е търпелив, е винаги спокоен, защото не е привързан към случващото се и затова никой не може да му причини зло. Търпението включва твърдото решение да се пребивава спокойно в това състояние. Върховната му форма се състои в това да се пребивава в състоянието на дхарма без начало, т.е. в нирвана (истинското аз).
Драконът на състраданието и толерантността е Буда Шакямуни в негов минал живот, вторият дракон става негов брат, а кобрата – враг на Буда. Този разказ ни учи, че ако сме привързани към гнева, скъперничеството и невежеството, никога няма да се освободим. Трябва да умеем да прощаваме, защото прошката слага край на лошата ни карма и ни носи най-големи облаги: омразата в нас изчезва и напредваме по-бързо по пътя на освобождението.