Една лампа

Всеки път като виждала царя, министрите, богатите търговци и обикновените хора да се редят радостно, за да поднесат подаръци на Буда и неговата монашеска общност, сърцето ѝ се изпълвало едновременно със завист и тъга.

„Какво съм направила в миналия си живот, за да съм толкова бедна в този? Имам шанса да срещна толкова изключителен учител, но не мога да му подаря и най-малкото нещо…“ – мислела си често тя.

Но Нанда не се отказвала. Един ден тя взела твърдо решение: „Трябва да дам нещо на Буда дори да е съвсем незначително!“

През целия ден тя просила по улиците и с голяма трудност успяла да се сдобие с една малка медна монета.

Тя стиснала монетата с всички сили, все едно държала единствената си надежда, и изтичала при един продавач на масло, за да купи масло за лампа. Продавачът погледнал жалката монета и поклатил глава: „Това не стига дори за една капка масло.“

Очите на Нанда се напълнили със сълзи, докато тя изричала с най-голяма искреност: „Наистина искам да запаля една лампа като дар за Буда, дори и нейната светлина да е съвсем слаба…“

Търговецът се трогнал от искреността ѝ и и ѝ дал лампа и двойно количество масло за нея.

Нанда понесла внимателно тази малка лампичка, все едно държала в ръцете си целия свят, и внимателно я положила сред многобройните други лампи пред Буда в манастира Джетавана. Тя коленичила и с най-голяма искреност се помолила:

„Въпреки че съм бедна и мога да даря само тази малка лампа, нека нейната скромна светлина ми даде мъдрост, за да осветя тъмнината в сърцата на всички същества.“

В нощта всички лампи угасвали една след друга, но лампата на Нанда горяла все по-силно. Маслото и фитилът изглеждали неизчерпаеми.

На другата сутрин почитаемият Маудгаляяна, известен със своите свръхестествени способности, се опитал да изгаси лампите. Както и да се опитвал обаче, не успял да изгаси точно тази лампичка.

Буда се усмихнал и казал: „Тази лампа не може да бъде угасена дори ако я потопим в четирите големи океана или ако бъде връхлетяна от силни ветрове, защото тя носи в себе си огромен и състрадателен стремеж!“

Малко след това Нанда се върнала в манастира. Пред всички Буда направил за нея следното пророчество:

„В бъдеще ти ще станеш буда, наречен „Светлината на лампата“!“

Нанда се разплакала от радост и помолила да бъде приета за монахиня. Буда се съгласил на драго сърце.

Учениците му попитали: „Каква е причината тя да бъде бедна в продължение на толкова животи? И какво предизвика тази невероятна промяна?“

Буда обяснил: „В един минал живот тя беше богата жена, която презря друга бедна жена, която беше постигнала високо духовно ниво. Когато приех поканата на тази бедна жена преди нейната собствена, тя се оплака: „Защо приемате поканата на тази просякиня вместо моята?“ Тези презрителни думи я обрекоха на петстотин живота в бедност.

„Тя обаче също искрено даряваше през всичките тези животи с истинска радост. Тези добри семена узряха в този живот и ѝ позволиха да ме срещне и да получи това пророчество. Тя пожъна онова, което беше посяла – както горчивото, така и сладкото.“

Когато новината се разнесла, хората от целия град били дълбоко развълнувани; някои донесли дрехи, други – храна, а много от тях палели лампа след лампа с ароматно масло в знак на почит към Буда.

В продължение на седем дни и седем нощи манастирът Джетавана бил осветен като река от звезди, озаряваща цялото нощно небе.

Гледайки това безкрайно море от лампи, Буда разказал на Ананда една история от далечното минало:

„По онова време имаше монах, който се беше ангажирал да доставя лампи за монашеската общност в продължение на три месеца, като всеки ден се трудеше здраво, за да събира маслото. Дъщерята на царя, Муни, видя това и започна да дарява цялото количество масло. По-късно, все повече хора последваха примера ѝ, като запалиха безброй лампи.

„Този монах по-късно получи пророчеството, че ще стане Буда Дипамкара („Светлината на лампата“). А на принцеса Муни заради тази заслуга ѝ бе предсказано, че един ден ще стане Буда Шакямуни!“

ВТОРА ЧАСТ: УЧЕНИЕТО – Пробуди сърцето си за състраданието

Лампата на състрадателното сърце никога не гасне, тя осветява вечно

Защо докато всички останали лампи угасват, лампата на Нанда продължава да свети?

Малката лампа в ръцете ѝ и нейната молба символизират пробуждането на сърцето за състраданието – искреното желание да се постигне духовно просветление за всички същества, а не само за себе си. Когато тя отправя тази молитва: „нека тази скромна светлина ми даде мъдрост, за да осветя тъмнината в сърцата на всички същества“, тя започва необратим път към пълното просветление.

Бедността не пречи на искреното ѝ приношение, а незначителността му не намалява силната ѝ воля. Истинската светлина на мъдростта не зависи от количеството масло, а от чистотата на намерението: Дали е за всички живи същества или е само за себе си? Това представлява първата от шестте добродетели на духовния път – щедростта. Освен това, последователният метод на преподаване, използван от всички духовни учители, е да се започне с основните неща: беседата за даването, беседата за етиката и беседата за небесните царства, като по този начин хората научават за принципите на причините и следствията и наличието на три нива на съществуване.

Една единствена мисъл на искрено състрадание ще освети без прекъсване хиляди години мрак и ще доведе до просветление. След като сме наистина просветлени, това състрадателно сърце не може да бъде разрушено – то неизменно води към върховното просветление.

Каквото посееш, това и ще пожънеш

Неуважението, проявено от Нанда в миналото, пося семена на бедност за цели петстотин живота. Нейните приношения посяха семената на заслугите. С това, че се пробуди за състраданието, тя пося най-могъщото семе – самото просветление. Всяко действие посява семена във вашата дълбока природа и тези семена ви следват в различните ви животи.

Започни днес!

Често си мислим, че ни липсват пари, обществено положение или способности. Историята на Нанда обаче ни учи, че истинското дарение се състои в чистотата на намерението, а не в материалните богатства.

Не чакай! Всеки ден идва с възможността да запалим лампата на сърцето чрез малки жестове на доброта: усмивка, насърчение, търпеливо изслушване, безкористно дарение. Всички тези действия са „лампата на Нанда“ – да развиваме желанието нашите действия да бъдат от полза за всички същества.

Когато една единствена лампа подтиква цял град да запали хиляди лампи, това показва силата на вдъхновението. Лампата на сърцето, която запалваш днес, може да преведе другите през дългата вътрешна нощ, като ги освободи от океан от раждания и смърти.

Нанда имаше една медна монета, но нейното състрадателно и искрено сърце ѝ откри пътя към просветлението. Ще пробудиш ли сърцето си за състраданието днес?

Защото Буда заяви: „Тази лампа не може да бъде угасена дори ако я потопим в четирите големи океана или ако бъде връхлетяна от силни ветрове.“

VIDEO : https://youtu.be/iL0s_Gi-nAM