(Агама сутра)
Преди много калпи имало една страна, в която нямало стари хора: когато някой остареел, просто го прогонвали. Министър-председателят на тази страна обаче обожавал баща си и безкрайно го уважавал. Затова решил да наруши закона и тайно построил мазе, в което настанил баща си, като ходел да го посещава всеки ден.
Един ден един небесен ашура[1] се явил пред царя на тази страна, показал му две змии и му казал:
„Ако успеете да различите мъжката от женската змия, ще благословя страната Ви, ако обаче сгрешите, ще Ви накажа жестоко: ще предизвикам епидемия и всички ще измрете!“
Тъй като не знаел отговора, царят много се притеснил. Той свикал министрите си и им казал, че онзи, който успее да разреши тази загадка, ще получи много пари и високо обществено положение.
Министър-председателят разказал всичко на баща си, който му казал:
„А, но това е много лесно! Вземи една гъба и сложи едната от змиите под нея. Ако змията покаже признаци на безпокойство, значи е мъжката, ако пък си стои спокойно, то тя е женската.“
Предложеното решение проработило отлично, но тогава ашурата попитал:
„За кои хора трябва да се каже, че са пробудени, и кои не са пробудени?“
Отново никой не знаел отговора и на министър-председателя се наложило пак да пита баща си. Последният казал:
„Истинските практикуващи, които са се просветлили, са пробудени. Обикновените хора пък не са пробудени.“
Когато получил този отговор, ашурата не изглеждал доволен и попитал:
„Кой може да ми каже колко тежи моят голям слон?“
Никой не знаел, защото нямали толкова голям кантар, с който да го претеглят.
Министър-председателят попитал отново баща си, който му отговорил:
„Това е просто. Качете животното на кораб и отбележете водолинията, а след това заменете животното с камъни, докато корабът потъне до същата водолиния. След това е достатъчно да сумирате теглото на всички камъни, за да получите теглото на животното.“
Така те успели да дадат правилния отговор, но ашурата не бил свършил с въпросите си:
„Чаша, която съдържа повече вода от целия океан, кой може да разбере това?“
Никой не можел да отговори.
Министър-председателят отново отишъл при баща си и той му казал:
„Това е много лесно. Ако дадете чаша вода на Буда или на просветлен учител, или на родителите, или на болните, или на онези, които са жадни, ще получите безкрайно големи заслуги. Водата на океана може да изчезне един ден, но ползата от вашия жест няма да изчезне никога.“
Тогава ашурата се превърнал в ужасно слабо същество, на което му се броели ребрата, и казал:
„Кой може да е измъчван от глада повече от мен?“
Бащата отново знаел отговора:
„Хората, които се държат лошо и натрупват много лоша карма, ще отидат в ада след смъртта си и там ще страдат от глад повече от този ашура.“
Тогава ашурата се превърнал в роб с вериги на ръцете и на краката и със следи от изгаряния по тялото. След това попитал:
„Кой може да страда повече от мен?“
Царят и министър-председателят не знаели отговора и на този въпрос и министър-председателят отишъл да попита баща си.
Последният казал:
„Хората, които не уважават родителите си, предават учителите си и клеветят учението на Буда, по-късно ще отидат в ада и там ще страдат много повече от този ашура.“
Тогава ашурата се превърнал в много красива жена и попитал:
„Кой може да е по-красив от мен?“
Никой не знаел.
Министър-председателят попитал отново баща си, който му казал:
„Много е просто, това е едно момиче, което практикува щедростта и се държи правилно. По-късно, след като отиде в небесния рай, тя ще е по-красива от ашурата.“
Тогава ашурата показал парче сандалово дърво и попитал:
„Кой край е бил по-близо до корените и кой — до върха?“
Никой не можел да отговори.
Когато министър-председателят попитал баща си, последният му отговорил:
„Сложете това парче дърво във вода. Частта, която я била по близо до корените, ще е по-тежка и ще потъне повече.“
Тогава ашурата взел два идентични бели коня и попитал:
„Кой от тези коне е майката и кой е синът?“
Бащата отново знаел отговора:
„Дайте им малко храна и майката със сигурност ще остави сина си да се нахрани пръв.“
Когато и тази последна загадка била разгадана, ашурата бил много доволен и казал:
„Вашите отговори ме удовлетвориха и ще получите благословията ми.“
Царят на свой ред останал много доволен и казал на своя министър-председател:
„Ти наистина си много мъдър и талантлив. Ще ти се отблагодаря щедро.“
Но министър-председателят му отговорил:
„Не бях аз. Извърших грях и бих искал Ваше величество да ми прости. Аз не прогоних баща си и той живее скрит в мазето: всъщност той отговори на всичките тези въпроси. Тази мъдрост е негова, а не моя.
Бих искал, царю, да ни разрешите повече да не прогонваме старите хора.“
Царят казал:
„Баща Ви наистина е голям мъдрец. Ще го направя велик учител на нашата страна и от сега нататък вече нямаме да гоним възрастните ми поданици от царството ми.“
Можете ли да познаете кой е бил бащата на министър-председателя?
Браво, точно така, Буда Шакямуни. Министър-председателят е бил Сарипутра, а царят — Аджаташатру. Ашурата е бил Ананда.
От тази история разбираме, че будистите дълбоко уважават възрастните хора, защото те са много по-мъдри и по-опитни от нас. Затова трябва да проявяваме търпение към тях така, както те са проявявали търпение към нас, когато сме били млади. Уважението към родителите е фундаментът на будизма.
[1] Същество, надарено със свръхестествени способности, което често се ръководи от гнева си.