(Джатака)
Когато Буда обяснява Дхарма на своите ученици, всички го слушат с най-голямо внимание. Сред тях има един човек на име Девадата, който е братовчед на Буда, и въпреки че е приел учението, е измъчван от дълбока завист към Блажения.
Дори когато монашеската общност му препоръчва да внимава малко повече за поведението си, той решително игнорира тези съвети. Упоритостта, с която проявява презрение към Буда, предизвиква любопитството на монасите.
„Така дошъл, кажете ни защо Девадата толкова Ви мрази?“
„Всъщност, отговоря Буда, това идва от много отдавна, когато някога Девадата пося могъщо семе на гнева. По онова време, имаше цар, чиято дъщеря беше толкова красива, че хубостта ѝ беше повод за гордост за всички поданици. Царят реши, че дъщеря му трябва да се омъжи за най-умния мъж в царството и затова организира дебат с продължителност три месеца, по време на който всеки кандидат трябваше да отговори на различните въпроси, които му се задаваха, като демонстрира най-голяма мъдрост. Участваха петстотин души и към края на това тримесечно изпитание стана ясно, че победата ще бъде за един стар човек, който се справи с всички трудности и разреши всички задачи, които му бяха поставени. Лошото бе, че този мъж беше стар и грозен и съвсем не отиваше на принцесата, да не говорим, че лицето му прекалено често се изкривяваше от гняв. Впрочем самата принцеса ясно даде да се разбере, че никога няма да се съгласи на подобно бракосъчетание. Точно тогава в надпреварата се включи един изключително умен и красив млад мъж, който беше изпълнен със състрадание към всички същества. Въпреки закъснението си той прояви изключителна мъдрост и победи всички, включително и въпросния старец, който загуби в последния момент. След края на дебата принцесата се влюби от пръв поглед в младия победител. Старецът пък отиде при него и му каза следното:
„Аз трябваше да спечеля и принцесата да бъде моя. Вие дойдохте и ми я отнехте. Сега искам да ми я върнете, за да мога да се оженя за нея! Ако желаете вземете цялото ми богатство, но ми оставете младата принцеса.“
„Съжалявам, отговори младият човек, но правилата са други: аз спечелих конкурса и следователно аз единствен имам право да се оженя за нея!“
„Как смеете? – изкрещя старецът. Как смеете да се отнесете така с някого, който е три пъти по-възрастен от Вас и комуто дължите най-дълбоко уважение?“
„Аз Ви уважавам, но уважавам и правилата, а според тях аз съм победителят в този дебат. По тази причина аз трябва да се оженя за принцесата и никой друг.“
„Много добре, много добре, отговори старецът. Щом искате да ме унижите и ми вземате онова, което ми се полага по право, то знайте, че от сега насетне ще бъда най-големият Ви враг. Ще Ви причиня толкова зло, колкото бедното ми тяло и ум ми позволят.“
„Разбирате ли, продължи Буда, този възрастен човек днес познавате под името Девадата, а победителят в онзи дебат бях самият аз в един от миналите ми животи. Принцесата пък е жената, за която се ожених в този живот. Затова докато Девадата е в плен на завистта и омразата, той ще продължи да ме преследва. Когато пък се освободи от тях, ще стане буда на свой ред.“
Гневът и завистта са източник на много проблеми. Завистливците, понеже непрекъснато се сравняват с другите, развиват комплекс за малоценност, който ги кара да страдат. В будизма се учим да наблюдаваме собствените си мисли. Ако не правим този самоанализ, се привързваме към резултатите от добрите си действия и се лишаваме от възможността един ден да станем буди.