(Агама сутра)
По времето на Буда Шакямуни имаше един богаташ, който се разболя. Скоро след това той изпусна последния си дъх и понеже нямаше наследници, цялото му богатство стана държавна собственост. Парите бях много и затова цар Пасенади лично отиде да наглежда тяхното прехвърляне в хазната. Тогава той забеляза, че този богаташ всъщност се е хранил с много лоша храна. Впрочем и дрехите му не изглеждаха така, както човек би очаквал да изглеждат богаташки дрехи, а бяха стари и мръсни. Дори конете му бяха съвсем изпосталели.
Тогава цар Пасенади отиде при Буда и го попита защо някой толкова богат е живял в подобна мизерия.
Буда му отговори:
„Този човек беше ужасен скъперник. Той не се възползваше от парите си и не искаше да ги сподели с никой: нито с жена си, нито с родителите си, нито с приятелите си или пък с робите си.“
Буда добави:
„На този човек наистина му липсваше мъдрост: той трябваше да се възползва от богатството си, за да практикува щедростта и да създаде добри кармични отношения с другите. Сега той вече няма да има добри кармични плодове в бъдещите си животи. Това е като някой, който веднъж е посял пшеница, но след като я е ожънал, не е засял нищо: той повече няма да получи реколта.“
Буда продължи:
„Практикуващият трябва непрекъснато да посява добри кармични семена, докато не стане буда. Всъщност този човек не само че не беше щедър, но и уби собствения си брат. Накрая на този живот, след като не беше практикувал щедростта, той отиде в ада.“
Царят зададе нов въпрос:
„След като е бил толкова стиснат, откъде е дошло богатството му в този живот?“
Буда му отговори:
„Преди много, много време в друг живот един истински практикуващ мина пред къщата на този човек. Нашият скъперник си помисли, че е късмет да срещнеш истински практикуващ и му предложи най-хубавата храна, която имаше. Щом се нахрани, практикуващият отлетя в небето. Скоро след това, нашият човек започна да съжалява, че е нахранил монаха, който си тръгна така ненадейно веднага след яденето, вместо да запази храната за домашните си. Тъй като дари храна на един истински практикуващ, той получи пари в този живот, но заради проявеното съжаление не успя да се възползва от него и здравето му винаги беше разклатено. Освен това той не използва богатството си, за да посее добри кармични семена. Ето защо сега е в ада.“
От тази история можем да заключим, че ако искаме да проявяваме щедрост, трябва да го правим по искрен начин и с много уважение. Ако имаме добри кармични плодове, трябва да сме щедри, защото един буда е някой, който безспир е практикувал щедростта, докато не е станал буда.