(Агама сутра)
Някога един търговец имал син. От раждането на момчето изглеждало, че съдбата не спира да се усмихва на баща му: търговията вървяла отлично и той непрекъснато прекосявал океана. Момчето пораснало и един ден помолило баща си да го вземе със себе си. То искало да види всички тези чужди земи и търговецът се съгласил.
Един ден те закупили стоки в далечна страна, но докато се връщали през океана, попаднали в буря, от която не успявали да се измъкнат. Петстотинте търговци на борда много се уплашили с изключение на момчето, което им казало:
„Да се помолим на Буда: ако имаме необходимите кармични връзки с него, той, без съмнение, ще дойде да ни помогне.“
И наистина, щом свършили да се молят, те излезли от бурята. Когато достигнали сушата, синът на търговеца им предложил да дарят пари, за да се построи манастир на Буда, както и да му предложат храна. Петстотинте търговци се съгласили и манастирът бил построен много бързо.
После те отишли да видят Буда и го помолили да им обясни учението. Буда им говорил и след като чули думите му, някои от тях постигнали различните плодове на архат. Всички помолили да станат монаси и Буда ги приел. Така много бързо търговците постигнали четвъртия плод и станали велики архати.
Тогава Буда казал на останалите:
„Не си мислете, че тези хора започнаха да практикуват в този живот. Те практикуват от много отдавна. Преди много калпи тези петстотин търговци вече бяха с мен. Ето защо, когато се озоваха насред тази буря, аз отидох да им помогна с моите свръхестествени способности. Също по тази причина те ми се довериха, когато ме видяха, а като чуха учението ми, започнаха веднага да го практикуват. Така те много бързо постигнаха високо ниво.“
От тази история можем да заключим, че никога не бива да подценяваме нашата практика и да презираме начинаещия. Най-вече трябва да имаме вяра в себе си и в Буда. Впрочем, ако успеем в това, е ясно, че вече практикуваме от много време.