(Сутра на светците и глупаците)
Така чух.
Един ден Буда и Ананда взеха паничките си и влязоха в едно село, за да помолят за храна. Там деца строяха замък от пръст. Докато си играеха, те си представяха, че пръстта е храна или съкровища.
Тогава едно от децата видя отдалеч Буда, както и светлината, която се излъчваше от него, и се почувства изпълнено с радост и уважение. То каза веднага:
„Искам да нахраня Буда!“
Детето взе пръст и поиска да я сложи в паничката на Буда, но беше твърде малко и не стигаше до нея. Тогава помоли друго дете да му позволи да се качи на раменете му и последното веднага прие. Така с негова помощ успя да постави пръстта в паничката на Буда и това изпълни с радост и двете деца.
Буда прие този дар и даде пръстта на Ананда, като му каза:
„С тази пръст можеш да запълниш дупките по стените в стаята ми.“
Когато се върнаха в храма, Ананда изпълни заръката и постави пръстта по стените в стаята на Буда. Веднага след това се изми и отиде да види учителя си.
Тогава Буда му каза:
„Ананда, детето, което ми подари пръстта, която ти постави по стените в стаята ми, ще стане цар сто години, след като вляза в нирвана. То ще се казва Ашока. Другото дете, което го вдигна на раменете си, ще се стане негов министър-председател. Заедно те ще завладеят всички индийски царства и ще разпространят учението на Буда, ще практикуват щедростта и ще построят 84 000 кули в цяла Индия, за да поставят в тях моите реликви.“
От тази история разбираме, че щедростта винаги носи ползи, но те ще са много по-големи, ако не се привързваме към тях. В сутрата на четирийсет и двете глави Буда казва, че ако сме щедри с някой бедняк, то е още по-добре да сме щедри с някой, който е „богат“. А ако сме щедри с някой, който е богат, е още по-добре да сме щедри с някой истински практикуващ. И разбира се, най-добре е да сме щедри с някой буда.
Смисълът е, че трябва винаги да използваме щедростта си, за да получим възможно най-добри резултати за всички. Така, ако помогнем на някой, който е богат, той на свой ред би могъл да помогне на още повече хора: разбира се, не става дума да се помага на някой нечестен човек, който е натрупал богатството си чрез измами.
В същото време, ако сме щедри с някой истински практикуващ, с някой архат, с някой бодхисатва и най-сетне със самия Буда, то ние помагаме на учението и насърчаваме хората да го уважават и да му имат доверие, като така им даваме шанс да се освободят от страданието.