Дамамуканидана сутра, глава 22
Някога много отдавна в далечно и прекрасно царство живял цар на име Чандрабхара („цар на луната“). Той бил много мил и състрадателен и винаги бил готов да помогне на другите.
Един ден, един зъл цар много му завидял, понеже всички помнели единствено добротата на Чандрабхара и никой не си спомнял за него.
Той обявил награда:
„На онзи, който ми донесе главата на Чандрабхара, ще дам ръката на дъщеря си и половината царство!“
Тогава един зъл магьосник на име Лаодуча се заел да изпълни желанието му.
Той заминал за страната на Чандрабхара с намерението да вземе главата му. Но знаете ли какво? Чандрабхара изобщо не се уплашил. Той си помислил:
„Вече съм помогнал на много хора в този си живот. Ако мога да извърша един последен на акт на щедрост със собствената си глава, нима това няма да е прекрасно?“
Тогава Чандрабхара казал на магьосника:
„Изчакай седем дни и със сигурност ще ти дам главата си.“
Като чули това министрите, царицата, принцът и всички поданици заплакали. Те казали:
„Какво ще правим без теб? Ти си най-добрият цар, моля, не умирай!“
Но Чандрабхара ги успокоил, като казал:
„Един ден всички ще си тръгнем от този свят. Вместо да оставя тялото си да се разложи без полза, защо да не го използвам, за да направя нещо наистина значимо.“
Той добавил:
„Надявам се, че с този акт на щедрост, в бъдеще ще мога да стана буда и да помогна на повече хора да се освободят от страданието и завинаги да бъдат щастливи.“
На седмия ден Чандрабхара наистина завел магьосника в градината. Той завързал косите си за едно дърво, коленичил и казал:
„Може да ме обезглавиш, но ме остави да хвана собствената си глава и после я вземи.“
В мига, в който магьосникът щял да удари, духът на голямото дърво не могъл да понесе гледката и уловил ръката му, казвайки:
„Не може да убиеш някой, който е толкова добър!“
Но Чандрабхара отговорил:
„Вече дадох главата си 999 пъти. Това е хилядният път. Искам да изпълня обета си, моля, не ми пречи.“
След като чул това, духът на дървото нямал друг избор освен да пусне магьосника.
Така последният отрязал главата на Чандрабхара.
В този момент небето и земята потреперали, а боговете в небесата били смаяни. По-късно, те научили, че Чандрабхара е извършил най-великия акт на щедрост и всички се трогнали до сълзи, като казали:
„Чандрабхара е истински бодхисатва!“
След като взел главата, злият магьосник решил, че тя мирише лошо и затова я хвърлил на земята, стъпкал я и си тръгнал. По пътя никой не искал да говори с него или да му даде храна. Той бил много гладен, когато научил, че царят, който му поръчал това престъпление, е умрял. Това така го ядосало, че повърнал кръв и умрял на свой ред.
След смъртта си и царят, и злият магьосник пропаднали в ада, а всички, които обичали Чандрабхара и умрели от мъка по него, се качили на небето.
Буда казал, че Чандрабхара бил самият той в минал живот, а неговият министър бил почитаемият Сарипутра. Той не могъл да понесе да гледа как умира неговият цар и затова умрял преди него. По същия начин, когато Буда се готвел да влезе в нирвана, Сарипутра не можел да понесе да гледа това и затова първи влязъл в нирвана.
Размишления
Това е история за саможертвата, смелостта, състраданието и любовта.
- Добротата не е само думи, но и действия.
Чандрабхара не само казвал: „Обичам ви всички!“ Той наистина използвал живота си, за да помогне на другите. Бил готов да се пожертва само и само да извърши велик акт на щедрост. Това ни показва, че истинската доброта означава да сме готови да дадем на другите дори най-ценните си вещи.
Така в ежедневието ние бихме разделили храната си с някой съученик, който няма нищо за ядене, или бихме помогнали на някой, който е паднал, да се изправи. Това, разбира се, не е толкова велик акт, колкото направеното от Чандрабхара, но също е израз на доброта!
- Да умеем да даваме, без да искаме отплата.
Чандрабхара казал:
„Спомням си как умирах 999 пъти, но в този живот все още не бях имал възможността да умра, за да помогна на другите. Този път искам да използвам главата си, за да се сдобия със силата да стана буда и да спася повече хора в бъдеще. “
Това ни учи на един важен принцип: понякога трябва да се научим да практикуваме щедростта. Актът на щедрост е сам по себе си най-голямата отплата.
Например, когато даваме играчките си на нуждаещи се деца, въпреки че вече имаме по-малко играчки, печелим щастие и приятелство.
- Да се грижим за другите е най-хубавият подарък.
След смъртта на Чандрабхара много хора тъгували по него и така умрели от мъка. По този начин те отишли на небето. Защо? Защото, когато един човек през целия си живот обича другите и им помага, дори след смъртта му неговата обич остава в сърцата на хората. Това ни напомня, че трябва да сме добри хора, за които другите ще тъгуват, а не лоши хора, предизвикващи страх.
- Кармата е неизбежна: лошите хора накрая винаги получават лоши последствия.
Магьосникът Лаодуча и лошият крал се озовават в ада, защото са вършили злини. Това означава, че не трябва да вършим лоши неща от завист или алчност, защото не само че няма да намерим щастието, но и ще изгубим всичко. Например, ако в клас наклеветите някой съученик от завист, то всички ще ви намразят, а учителите ще ви накажат.
- Животът и смъртта, събирането и разделянето са естествени житейски събития.
Кармата обаче някой ден отново ще ни събере с нашите близки. Затова, когато те умрат, може да изпитваме тъга, но нека сме наясно, че раздялата е само временна.