(Сутрата на шестте парамити)
Някога имаше един практикуващ, който спазваше предписанията много добре, без дори да е чувал за тях, и живееше съвсем простичко. Той не се опитваше да забогатее и не се стремеше да получи уважение. Всъщност той изобщо не се опитваше да задоволи петте си сетива. Всеки път, когато имаше някой покойник и без значение от богатството или известността му, практикуващият винаги беше там, за да помогне на семейството му с погребението. Всички се опитваха да му подарят по нещо, но той никога не взимаше нищо. Всички го обожаваха.
Този човек проявяваше щедрост, без да чака отплата, и затова съвсем естествено получи най-големите кармични ползи.
По тази причина веднага щом чу истинското учение на Буда, той успя до го приложи на практика. В истинското учение се казва, че не трябва да се привързваме към нещата и не бива да сме егоисти, защото самото истинско аз не се привързва към нищо и няма никакви предпочитания. Поведението на този практикуващ отговаряше на учението на Буда. Ето защо той веднага успя да го приложи на практика. Така, трупайки кармични заслуги живот след живот, един ден той стана онзи буда, чието име знаем всички: Шакямуни.
Ето един практикуващ, който, като проявяваше щедрост и не търсеше отплата за нея, стана буда. Ако практикуваме в наш собствен интерес и искаме да спечелим пари или да се прочуем, дори самият Буда не би могъл да ни помогне и ние няма да стигнем далеч в нашата практика. Ако обаче извършим и най-дребната добрина безкористно, без да очакваме нещо в замяна, ние вече сме посели едно кармично семе по пътя към достигането на нивото на буда.